Една студена нощ милиардер срещнал беден старец навън и го попитал

Една студена нощ милиардер срещнал беден старец навън и го попитал:

• Не ви ли е студено, че не носите топли дрехи?
  Старецът отговорил:
• Нямам топли дрехи, но съм свикнал да преживявам с тези, които имам.

Милиардерът казал:

• Изчакай тук! Сега ще вляза в къщата си и ще ти донеса топли дрехи.
  Горкият старец бил толкова щастлив и казал, че ще го изчака.
  Милиардерът влязъл в къщата и забравил за стареца.

На сутринта той си спомнил онзи беден старец и излязал да го търси, но го намерил мъртъв от студа.
А старецът бил оставил бележка:

• Нямах топли дрехи, но имах сили да се боря със студа, защото бях свикнал с това, но когато обещахте да ми помогнете, повярвах на обещанието ви и часовете минаха в очакване и така загубвах силата си да се съпротивлявам.

Въпросът не е да накараш някой да ти повярва, а да не го разочароваш, че ти е повярвал! Не обещавайте нищо, ако не можете да спазите обещанието си. То може да не означава нищо за вас, но за другиго може да е „целия му свят“!