След цели 35 години отново срещнах голямата си любов, но неочаквана пречка помрачи щастието ми

Вероятно мислите, че когато хората остареят, те нямат нужда от любов. Грешите! Аз съм на 60 години и неотдавна реших да напусна семейството си, но не заради любовница, а защото не съм забравил жената, която обичам повече от 35 години.

Двамата се запознахме на младини. По онова време работех в малка фурна като пекар и живеех в общежитие, а Мима заемаше съседната стая. Оказа се, че сме от един град. Докато се усетя, се влюбих безумно в нея, тя в мен – също. За кратко отношенията ни станаха сериозни.
Но когато любимата ми забременя, баща й пристигна и със сила я накара да тръгне след него.
С бой и заплахи, принудиха Мима да се омъжи за приятел на семейството им.

На мен ми беше забранено да се доближавам на метър от къщата им. Цял месец преди сватбата тайно обикалях дома им, ала така и не успях да зърна моето момиче. Веднъж годеникът й ме видя да се навъртам, излезе с няколко човека и ме смачкаха от бой.

В болницата ми предадоха бележка, написана лично от ръката на любимата ми, в която тя ми съобщаваше, че е щастлива и ме умоляваше повече да не я търся. По-късно научих, че са се преместили в друг град. След като се възстанових, както от побоя, така и от сърдечната рана, реших, че трябва да спечеля пари, за да не бъда беден и нежелан годеник. След известно време се ожених. Не, не обичах жена си, но я уважавах много. От брака си имам дъщеря, която днес е на 29 години, омъжена, а наскоро ни зарадва с внук. И ето че преди няколко седмици, съвсем неочаквано, срещнах старата си любов на улицата.

Поговорихме, споделихме си как е минал животът на всеки от нас. Оказа се, че преди шест месеца баща й е починал и най-накрая Мима се е развела с омразния си съпруг. Неотдавна се завърнала в родния град, за да се погрижи за болната си майка.

Научих също, че имам син. След срещата и двамата осъзнахме, че все още се обичаме. Тогава взех нелекото решение да напусна съпругата си. Вярвах, че ще срещна подкрепа от дъщеря си, но се оказа точно обратното. Моето момиче заяви, че ако изоставя майка й, ще ми забрани да виждам внука си и никога повече няма да разговоря с мен. Сега не знам какво да правя.

Как да избирам между дъщеря си и любимата жена? Защо все нещо ми пречи да бъда с любовта на живота си? Не живях ли достатъчно със съпруга, която не обичам? Щастието ми е толкова близо до мен, на една ръка разстояние и каквото и да става, не бих загубил отново жената на мечтите ми.

източник