Задръжка на урина- всичко, което трябва да знаете:

Задръжка (ретенция) на урина представлява невъзможност за пълно отделяне на урина след уриниране. Това състояние може да настъпи остро или хронично, пише puls.bg. Причините за задръжка на урина са многобройни и могат да бъдат класифицирани като обструктивни, инфекциозни и възпалителни, фармакологични, неврологични или други.

В голям процент от случаите става въпрос за обструкция на уретера, пълна или частична, която затруднява нормалния поток на урината или за невъзможност на пикочния мехур да поддържа достатъчно силна сила, за да изхвърли цялото количество урина. Последното състояние се описва, като неактивен пикочен мехур.Причини за развитието му могат да бъдат болест на Паркинсон, Алцхаймер, множествена склероза, травми на гръбначния стълб, както и наличието на захарен диабет.

75 % от пациентите, които имат диабетна периферна невропатия развиват и ретенция на урина. До 56 % от пациентите след исхемичен мозъчен инсулт развиват ретенция на урина поради хипорефлексия на детрузора (мускул на пикочния мехур). При по-голяма част от пациентите оплакванията отшумяват в рамките на три месеца.

Най-честата причина за ретенция на урина в световен мащаб е доброкачествената хиперплазия на простатата. Други чести причини включват възпалителните заболявания простатит, цистит, уретрит и вулвовагинит.

Приемът на лекарства от класовете на антихолинергичните медикаменти, алфа-адренергичните агонисти, антипсихотици, бензодиазепини, калциеви антагонисти могат да бъдат фармакологична причина за проблема. Кортикални, спинални или периферни нервни лезии са неврологична причина за ретенция на урина.

Обструктивната етиология при жени често включва формации или пролапс на на тазови органи- цистоцеле, ректоцеле. Макар и рядко хроничният запек може да е отговорен за развитието на ретенция.

Симптомите на остра задръжка на урина включват невъзможност за уриниране, силна болка и подуване в долната част на корема. Хроничното задържане на урина се развива с течение на времето и може да причини оскъдни или никакви симптоми, което затруднява откриването му. Ако има симптоми те могат да бъдат например често уриниране в малки количества, затруднено започване на уринирането и наличие на бавна струя.

Възможно е пациентите да изпитват голяма нужда да уринират и в същото време да се отдели минимално количество урина, както и да остане усещането за позив за уриниране дори след като то е приключило. При по-напредналите случаи се стига до момент, в който има неволно изтичане на урина без наличие на позиви за това, както и болка в долната част на корема.

Подробна анамнеза, физикален преглед и определени диагностични тестове могат да определят причината за задържане на урина в повечето случаи. Лабораторният минимум, който трябва да се приложи е изследване на урина, бъбречна функция (урея, креатинин, електролити), а при мъжете изследване и на простатно-специфичен антиген. Ехографията на бъбреците и пикочния мехур насочва за количеството остатъчна урина и спомага за откриване на потенциалната патология- хидронефроза, уролитиаза, оценка на простата. При необходимост се провеждат и допълнителни образни изследвания, като КТ, ЯМР, цистоскопия.

Първоначалното лечение включва катетеризация на пикочния мехур с бърза и пълна декомпресия на мехура. Според съвременните препоръки мъжете с остра задръжка на урина поради доброкачествена хиперплазия на простатата имат повишен шанс за връщане към нормално уриниране, ако по време на поставянето на катетъра се започне терапия с алфа-блокери. Супрапубичната катетеризация (цистофикс) може да бъде по-добра от уретралната катетеризация за краткосрочно лечение. Тя намалява бактериурията и рекатетеризацията при пациенти, които се нуждаят от катетър до 14 дни.

Доказано е, че уретралните катетри, импрегнирани със сребърна сплав, намаляват инфекцията на пикочните пътища, когато нуждата от катетър е до 14 дни. Пациентите с хронична задръжка на урина при неврогенен пикочен мехур трябва да могат да контролират състоянието си с чиста, периодична самокатетеризация. При тях се препоръчват катетри с ниско триене или хидрофилни катетри. Дефинитивното лечение на задържането на урина зависи от етиологията и може да включва хирургично и медикаментозно лечение.