Това, което се случи с приятелката ми от 1975година не може да се забрави

Това, Което се случи с приятелката ми от 1975год.,

не може да се забрави.

С нейно разрешение, написах

този разказ и ѝ го оставих – „като спомен.“

При всяка наша среща – ме посреща с думите :

– Защо точно на мен се случи ?

–

До ден днешен… не преставам да се питам…

Не знам дали е вярно, че времето лекува.

Годините минават, очите ми пресъхнаха и се изгледаха, обаче аз продължавам да бъда сама – като ранена птица.

Надявам се, че болката ми ще достигне и до Вашите сърца .

Медицински специалист съм. Омъжих се за Голямата си Любов – първата и единствената в моя живот. Не срещнах друг мъж като него. Даде ми всичко – внимание, грижи, обич, охолен живот… Буквално ме носеше на ръце. Всички ми се възхищаваха. Работата му беше много отговорна, но …никога не я пренасяше у дома.

Родих му две прекрасни момчета. По – късно и аз станах Старша сестра. Всичко вървеше добре и досега не мога да си обясня, как се случи онова, за което искам да Ви Разкажа.

Бях с колежки на екскурзия в Германия. За пръв път се отдалечавах от семейството. Не предполагах, че Това ще ми донесе – вечна раздяла с – бащата на моите синове.

На връщане от чужбина четох „Птиците умират сами.“ Нещо неудържимо ме теглеше към дома. Бях накупила доста подаръци – радостта на момчетата беше голяма. Докато те ги разглеждаха, усетих някаква странна промяна в съпруга ми.

Беше изключително мрачен. Прегърна ме и ме целуна, разбрах, че нещо не е наред. Пишеше цигара след цигара. За да разведря мрачното му настроение, повиках съседските деца, за да дам малките подаръци които носех и бях донесла за тях. Те живееха без баща и с майка им Рени бяхме в много добри отношения.

Влязох в стаята да взема армаганите. В същия миг Рени изкрещя неистово от другата стая.

Съпругът ми използвал суматохата, излязъл на терасата и скочил от шестия етаж. Погледнах отгоре и едва не го последваха от ужас. Съседите наизлязоха по балконите и прозорците.

Когато слязох на улицата, мъжът ми беше още жив. Молех се да не се случи най- лошото.

Повикахме „Бърза помощ“, лекарите направиха всичко възможно, нали съм тяхна колежка.

Уви – нищо не помогна да го спасим.

След загубата на съпругът ми – животът ми се преобърна .

Не преставам да се питам – защо, защо, защо?

Къде сбъркахме?

Крепят ме децата и добри приятели, които са винаги до мен.

Изживях някакъв кошмар.

Нямах представа, защо точно на мен се случва всичко това

Мъжът ми си отиде в разцвета на щастието и младостта.

Никога не разбрах причината .

Повече не посегнах към книгата „Птиците умират сами.“

–

( Приятели, нашето приятелство се запази във времето.

Когато си отида в Шумен – винаги се срещаме и си пием заедно кафето.

Благодарение на нея – аз съм все още жива, но това е друга тема .

Приятелката ми е позната в целия град и се казва Стоянка(Таня) Кокаланова.

След време се уверихме и двете, че времето не лекува.

„Огънят, където падне – там гори.“

Мъката остава и продължава да боли.

С вас сподели тази трагедия

Донка Добрева Георгиева

Гр . София

24.01.2023 г.

Снимка от нета