сряда , ноември 13 2024

Той бягал 143 дни в окървавени шорти, докато не умира в името на своята кауза:

Тери Фокс бяга по окървавени шорти по време на Маратона на надеждата в Канада, през юли 1980 г. Той бяга 143 дни, докато не умира.

Тери Фокс е роден в Канада през 1958 г. През 1977 г. Тери започва да чувства болки в дясното коляно, диагностициран е с рак на костите.

Наложило се лекарите да ампутират десния му крак над коляното. Три години по-късно младият спортист решава да прекоси страната от океан до океан.

Целта на бягането е да се съберат дарения за изследване на рака. Когато организира „Маратона на надеждата“, той мечтаел да събере по един долар от всеки канадски гражданин.

Повече от година мъжът тренира ежедневно, защото разбира добре, че дори здрав човек не може да преодолее такова разстояние без предварителна подготовка.

Тери Фокс започва „Маратона на надеждата“ на 12 април 1980 г. Като потопил крака си в Атлантическия океан и възнамерявал да го потопи втори път в Тихия океан във Ванкувър. Бяга средно по 42 км на ден. Но болестта прогресира и той тича с постоянни болки, плюс с протезза вместо крак

Единствено голямата сила на волята и желанието да помогне на милиони други страдащи го движели напред.

Към февруари 1981 г. били малко над 24 милиона долара, но най-важното е, че Тери Фокс успява да привлече вниманието на широката публика.

Днес в Канада и повече от 50 други страни по света всяка година се провеждат благотворителни бягания в чест на Тери Фокс, като събраните дарения се дават за изследвания на рака.

  Хората с тази кръвна група са най-устойчиви: нямат проблем с инфекции, бактерии и вируси:

Terry Fox Run държи рекорда като най-голямо набиране на средства от една компания в света.

Сега, след 25 години развитие, „Фондация Тери Фокс“ нарасна до 360 милиона долара, така че с помощта на милиони хора усилията на Тери Фокс не са били напразни.

Канадските власти кръстиха ледоразбивач на името Тери Фокс. Корабът е успешно пуснат във вода през 1983 г.

Прочетете също

В просещата жена пред църквата, разпознах собствената си майка:

Роден съм в малък провинциален град. Мама работеше в голям ресторант като управител, а татко …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *