Таксиметровият шофьор ми даде всичко, от което се нуждаех: За пръв път от много години се почувствах красива, желана и щастлива

С Габриел се оженихме, когато и двамата бяхме на 23 години. Вярвах, че ще бъдем завинаги заедно, но след 10 години съпругът ми си намери любовница. Децата бяха малки и имаха нужда от баща, затова в тяхно име стисках зъби и мълчах. Но когато любовниците му започнаха да звънят денонощно по телефона, нервите ми не издържаха. Проклинах го, плачех от болка, безсилие и обида, умолявах го да спре, но напразно. С годините сълзите ми пресъхнаха: остана само пустотата и страхът. Децата пораснаха и можех да си тръгна, но не знаех накъде.

Така изминаха още 5 години. Една вечер, докато гледах как Габриел спи, изведнъж усетих, че ми се повдига. В главата ми се въртяха ужасни мисли, а гърлото ми беше пресъхнало. Мълчаливо се изправих от леглото, взех си малко багаж и излязох на улицата. Седнах на една пейка и започнах да превъртам живота си като на кинолента. Бях толкова красива на младини и около мен се тълпяха орди от ухажори. Защо избрах именно Габриел? Спомням си, че мама непрекъснато ме предупреждаваше да не му се доверявам особено, но кой слуша родителите си?

Докато размишлявах, видях, че часовникът показва 22:30 часа. Беше твърде късно да помоля някой от близките ми да ме приюти тази нощ. Нямах друг избор, освен да нощувам в хотел. Шофьорът на таксито се оказа много приказлив. Докато шофираше, не спираше да говори. Толкова много исках спокойствие и тишина, че не забелязах как от очите ми рукнаха сълзи. Изведнъж ми се прииска да споделя болката си с приказливия мъж.

По-лесно е да споделиш с човек, с когото може би никога повече няма да се срещнете. Светлин, шофьорът на таксито, изслуша тъжния ми разказ, извини се, че е бил нетактичен и за компенсация ми предложи утре да се срещнем на кафе. На другата сутрин, когато се събудих в студената хотелска стая, реших да се прибера вкъщи. Все пак това това беше моят дом и имах право да съм там. Но на излизане от стаята, видях, че на рецепцията ме чака Светлин с букет цветя.

Смутена от внезапната му поява, в първия момент исках да се обърна и избягам. Не бях получавала цветя от 15 години, а да приема букет от непознат мъж, е доста странно. Все пак се овладях и с широка усмивка се качих в таксито на Светлин.
Когато вечерта се прибрах у дома с цветята, Габриел спокойно стоеше пред компютъра. Дори не беше забелязал, че не съм нощувала вкъщи. След кратко мълчание, му заявих, че искам развод. Разярен, мъжът ми ме засипа с порой гнусни обиди и обвинения, а на сутринта си събра багажа и се изнесе. Така и не разбрах къде отиде: вероятно при поредната си любовница.

Почувствах силно облекчение – най-накрая можех да дишам спокойно. Вечерта се обадих на Светлин и той дойде веднага, без да задава излишни въпроси. В негово присъствие усещах спокойствие и лекота, и не забелязах как разговорът ни се превърна в нещо повече…

Тази нощ беше красива, за пръв път от много години се почувствах красива, желана и щастлива. А на другия ден, когато се събудих до топлото тяло на Светлин, осъзнах, че отдавна бях спряла да обичам Габриел, но също така не изпитвах и омраза. Бях на едно красиво място, някъде между любовта и омразата. Най- накрая открих желаното спокойствие.

източник