Рискът от рак намалява със 72% при интензивни тренировки:

Скорошно проучване установило, че високоинтензивните аеробни упражнения увеличават консумацията на глюкоза от вътрешните органи. Изследователите смятат, че тази връзка намалява наличието на енергия, необходима за растежа на туморите.

Използвайки данни от проспективно проучване, изследователите установили със 72% по-малко метастатични ракови образувания при участниците, които редовно са се занимавали с високоинтензивна аеробна дейност. В друго проучване с участието на мишки изследователите установили, че аеробната активност намалява развитието на метастатични тумори в лимфните възли, белите дробове и черния дроб на лабораторните животни, пише в своя статия сайтът medicalnewstoday.com.

Метастатичният рак се е разпространил от мястото, където е започнал, в друга част на тялото. Изследователите, участвали в проучване през 2022 г., са изчислили, че през 2018 г. 623 405 души в САЩ са живели с метастатичен карцином на гърдата, простатата, белия дроб, дебелото черво, пикочния мехур или меланом.

Докато работил с други изследователи, проф. д-р Кармит Леви, доцент по молекулярна генетика и биохимия на човека в Университета в Тел Авив, се интересувал от това как мускулите се противопоставят на метастатичния рак.

Тази работа довела до ново проучване от Университета в Тел Авив, наскоро публикувано в „Cancer Research“, което показало, че хората може да са в състояние да намалят риска от развитие на метастатичен рак чрез редовно практикуване на високоинтензивни аеробни упражнения. 

„От любопитство към мускулите в крайна сметка, започнахме да изследваме физическата активност“, казва проф. Леви. – Казахме си: Добре, има нещо в активността на мускулите, което може би предпазва този орган от това да бъде често срещано място за метастази за всички видове рак.“ 

С работата си изследователите идентифицирали механизма, който стои зад превантивния ефект на физическите упражнения. Те установили, че физическата активност увеличава консумацията на глюкоза от вътрешните органи, което означава по-малко енергия на разположение на тумора. Ерика Рийс-Пуния, доктор на науките, старши главен научен сътрудник по епидемиология и поведенчески изследвания в Американското дружество за борба с рака, която не е участвала в изследването, описва основния механизъм.

„Просто казано, физическите упражнения „препрограмират“ нашите органи да изискват повече хранителни вещества. В същото време здравите органи на трениращите са по-лесно способни да конкурират раковите клетки за хранителни вещества. По този начин туморът разполага с по-малко хранителни вещества, които да използва за растежа си.“

В друго проучване изследователите използвали животински модел, при който мишки са подложени на тренировъчни режими. Те са избрали женски мишки, тъй като са показали повишен метаболитен отговор на упражненията, в сравнение с мъжките.

Една група мишки била използвана като контролна. Другата е била подложена на протокол за тренировъчни упражнения на бягаща пътека. Мишките се упражнявали всеки втори ден. Постепенно изследователите увеличили продължителността и интензивността на упражненията. Това продължило осем седмици. След това на някои от мишките били инжектирани меланомни клетки.

След четири дни възстановяване изследователите отново подложили тези мишки на редовни упражнения на бягащата пътека в продължение на още четири седмици. По-късно изследователите са взели белите дробове, лимфните възли, черния дроб и скелетните мускули на мишките, които са били в седнало положение, и на тези, които са били подложени на физически упражнения, за протеомен анализ и диагностика на метаболитния капацитет „ex vivo“. 

„Взехме органи, в които обикновено има метастази“, казва Леви. – И си казахме: Нека направим дисекция на тези органи и да видим как се държат те след продължителна физическа активност.“

Протеомичният анализ на кръвта на рутинно активните участници показал повишена употреба на въглехидрати след тренировка. Данните от проспективното проучване показали, че физическите упражнения преди развитието на рака са имали скромно въздействие. Според изследователите обаче физическите упражнения „значително намаляват вероятността от силно метастатичен рак“. 

Сред изследваните участници тези, които съобщават за редовни аеробни упражнения с висока интензивност, имали 72% по-малко метастатичен рак от пасивните участници. При проучването върху мишки изследователите установили, че мишките, подложени на физически упражнения преди инжектирането им с ракови клетки, са „значително защитени“ от метастази в отдалечени органи. 

Протеомичните и „ex vivo“ анализи на метаболитния капацитет на органите на мишките показали, че физическите упражнения предизвикват катаболни процеси, усвояване на глюкоза, митохондриална активност и експресия на „GLUT“. Когато изследователите разгледали органите на мишките, те открили, че продължителната физическа активност променя мускулите (увеличава мускулната маса) и органите.

„Открихме, че вътрешните органи, като лимфни възли, бял дроб, черен дроб, които обикновено приемат рака, се променят, когато има редовна физическа активност“, заявява Леви. – Те се променят в смисъл, че стават суперметаболитни. И когато казвам „суперметаболитни“, имам предвид, че нуждата им от глюкоза и необходимостта на митохондриите им се увеличава и усвояването на глюкоза също. Те се превръщат в органи на супергерои.“ 

Когато ракът се опитва да атакува тези органи, той губи битката, смятат изследователите. Д-р Адриан Кристиан, началник на отдела за рехабилитация на рака в Института за ракови заболявания в Маями, част от „Baptist Health South Florida“, обяснява, че с това проучване изследователите са доказали, „че физическите упражнения предизвикват промени в микросредата на раковите клетки, които я правят негостоприемна за растежа им, когато са конкурирани от неракови клетки за хранителни вещества.“

Леви заявил, че в бъдещи изследвания учените биха могли да проучат дали упражненията се нуждаят от висока интензивност, за да постигнат защитен ефект. „Това, което изследвахме тук, беше аеробно“, отбелязал Леви. – Не казвам, че пилатесът не прави същото. Просто не знам, защото не сме изследвали други видове физическа активност“. 

Изследователите, работили по това проучване, се интересуват и от начина, по който упражненията влияят на хора, които вече имат рак, и колко дълго продължава превантивният ефект на упражненията, когато хората спрат да тренират редовно. 

„За колко време тялото си спомня? Ние не знаем“, казва Леви. Понастоящем, авторите на настоящото проучване проучват как физическата активност влияе върху мозъчните метастази. Според д-р Кристиан, са необходими още изследвания за това как физическите упражнения влияят върху метастатичното разпространение на често срещани видове рак, като карцином на гърдата, простатата, колоректален, белодробен и гинекологичен.