Нeблaгoдapни дeцa – eднa мнoгo тъжнa иcтopия:

Неблагодарни деца – тъжната история на една майка

Имам пораснали син и дъщеря, които съпругът ми и аз изучихме, помогнахме им да си купят къща, а също се грижехме и за внуците. Сега живея сама, съпругът ми почина преди пет години.

Имам малка пенсия, която едва ми стига за всичко, от което се нуждая, когато купувам лекарства, буквално се лишавам от храна.

Децата добре знаят каква е пенсията ми, но никога не са предлагали помощ. Аз, между другото намекнах, че може да изплащат половината общински апартамен в който живея, защото по този начин апартаментът ще остане на тях, когато почина. Синът се престори, че не разбира намека, а дъщерята каза, че едва изплаща своя апартамент. Как да повярвам в това, като те всяка година почиват в чужбина в скъпи курорти. Имат автомобили, които също изискват грижи и инвестиции, но въпреки това те не искат да ходят на работа с градския транспорт, не им било удобно. Но това все пак би било значително спестяване на средства.

Дъщеря ми обича да купува нови дрехи всеки месец, глезят внучката ми с пари, дават й джобни, които са повече от пенсията ми. По принцип мълча за сина си, снахата контролира всичко там и ако той дори искаше да помогне, тя нямаше да го позволи. Когато една съседка ми каза, че децата й изплащат общинския апартамент, носят й храна и я изпращат на море няколко години подред, аз се почувствах обидена, защото съм помогнала на децата си не по-малко от нея. Взимах пари назаем от нея, но сега ме е срам, неудобно ми е, от това че тя ще попита защо децата не ми помагат финансово.

Спомням си как родителите ми помагаха на мен и сестра ми с всичко възможно, но им бяхме благодарни, никога не ходехме с празни ръце, особено храна, купувахме въглища и дърва за огрев за зимата, а по-късно им платихме и прекарването на газ. Никога не са ни намеквали, ние сами знаехме, че трябва да го направим. Явно ние не можахме да възпитаме правилно децата си.

Не бих имала нищо против да се преместя при дъщеря си за година-две и да дам апартамента си под наем, така бих спестила пари, ще живея при тях и ще се радвам на внуците, но се страхувам да й кажа за това. Въпреки че, в апартамента им има място и за мен.

Не знам как другите пенсионери преживяват с такива малки пенсии, но на мен ми е трудно, въпреки че съм много пестелива. Докато съпругът ми беше жив, той дори, като се пенсионира, продължи да работи, но вместо да спестим малко за старини, всичко дадохме на децата. Тогава те се нуждаеха и ние им помогнахме. Днес те са едни неблагодарни деца.

източник