Моята драма: Не е за вярване, но мъжът ми и неговият най-добър приятел ме изтъргуваха като вещ

В живота понякога ни се случват странни събития, които не можем да забравим. Само преди година бях омъжена и се радвах на спокоен и щастлив семеен живот. Със съпруга ми Влад живеехме в апартамент, закупен на кредит. Всеки месец плащахме значителна сума и се налагаше да пестим от почти всичко, защото заплатите ни бяха скромни. Но един ден във фирмата имаше големи съкращения и аз бях от жертвите, които загубиха работата си.

Заплата на Влад не достигаше и в даден момент ударихме дъното. Просрочен заем, постоянни заплахи от банката, че ще ни вземат жилището, всекидневни нужди – всичко това издигна мостове между мен и съпруга ми. Спряхме да си говорим нормално, всеки спор превръщахме в кавга, вечно се упреквахме и обвинявахме. Докато настъпи денят, който сложи край на брака ни.
Влад има много богат приятел – Иван, с когото често си гостуваха. Една вечер мъжът ми каза да приготвя вкусна вечеря, защото ще имаме гости. Не харесвах Иван, често той си позволяваше да ми прави недвусмислени намеци, но се опитвах да не му обръщам внимание. Избягвах да срещам погледа му и да оставам насаме с него.

Оказа се, че Влад е споделил с приятеля си проблемите, които имаме. Оплакал му се, че ако не внесем дължимите вноски, скоро ще останем на улицата. По време на вечерята, мъжът ми каза, че Иван имал добро предложение за мен. Бях изненадана, но реших да го изслушам. И тогава този негодник, с цялата си наглост, ми се обясни в любов пред собствения ми съпруг. Накрая допълни, че ако се съглася да му стана любовница, той ще ни плати цялата ипотека. В това време, мъжът ми, когото безкрайно обичах, ме гледаше с надежда и чакаше отговора ми.

Нервите ми не издържаха. Скочих от масата и ударих силен шамар на Иван през лицето, а после напуснах жилището ни. Тази нощ не се прибрах у дома. На сутринта, когато отидох да си събера багажа, Влад беше осъзнал обидата, която той и приятелят му ми причиниха. Опита се да ме спре, умоляваше ме да му простя, казвайки, че съдбата ни е довела до такава ситуация и, че никой не е виновен. Но аз не можах да забравя отвратителното предложение на онзи негодник и примирително поведение на съпруга ми. Напуснах го. Само след месец банката ни взе апартамента, аз се разведох и се върнах в родния си град унижена и съсипана.

източник