сряда , юли 17 2024

Две кратки истории за деца и религия:

След като разобличи Дядо Коледа, подкани ни да правим деца и ни заведе на море в Гърция, Ангелин Балсамаджиев е отново тук, за да ни разкаже за скорошните му сблъсъци с религията и как представителите на две различни големи вероизповедания у нас се държат с децата. Предупреждаваме, че текстът може и да не е много приятен за върлите фенове на институцията Българска православна църква.Казвам се Ангелин, но не съм ангел. Кръстен съм, но не съм вярващ.


Агностик съм – не отричам нищо. Трудно ми беше с децата и въпросите им. Появиха се покрай смъртта на баща ми, после в детската. Не искам да ги сугестирам, не искам да ги подвеждам, не искам да ги правя и безверници. Разказвам ви две кратки истории от последните две седмици.
Ходили ли сте в църквата в Царево? Вероятно няма по-красиво място, на което да срещнеш Бог. Въпросът е да не срещнеш местния поп, но за това след малко.


Много близко мое семейство ме поканиха да кръстя голямото им момче. Съгласих се, но реших да направим изживяването му по-интересно от обикновеното, за да се превърне кръщението му в нещо незабравимо, да се порадваме на морето и после да изпием по нещо на плажа. Десет семейства си запазихме хотел на близката Арапя, организирахме всичко и дойде денят.Приближихме мястото, църквата е кацнала на един вълшебен нос, във водата имаше фрегата и десетки бели яхти ни направиха безплатна сценография, оставихме капитализма и грижите си на паркинга и пристъпихме в святото място.

  Ето какви са ползите от 50 грама ракия на ден:


Посрещна ни най-противният поп, който съм срещал, а аз съм срещал много. После разбрах, че наскоро май е натровил едно куче, че му лаело много, но това е извън историята. Попита как се казва детето. Казах му: „Раян“. Събра цялата си погнуса от това, че не се казва Георги, родителите му и аз започнахме да се препотяваме и продължи: „Какво ти е това на ръката?“, малкият носеше червено конче със синьо камъче и добави, „Това е окото на Фатима, дъщерята на Мохамед! Тук тези ги чупим с камъни!“ Извика преялата попадия и я накара да излезе навън и да го смаже с камък.

Детето беше пред рев. Аз също. После започна да ме изпитва: „Кажи му сега защо сте тук…“, изсмуках си от пръстите разни неща, той ме посече и каза: „Глупости, днес празнуваме победата на живота над смъртта“ и започна да цитира пасажи от евангелието, за да ми докаже колко не разбираме на неразбираемия черковнославянски.

Защо, уроде, защо не приклекна до детето и не го въведе във вярата?! Всичко това можеше да мине като една кротка приказка, в която всички щяхме да разберем грешките и незнанието си – и за окото на Фатима, и за победата на живота. По-късно чух слухове, че руснаци му хвърлят много пари, незнайно защо, че с тях не се държи така и т.н. Господ си знае работата!


Имам три деца с майка еврейка. Записахме ги в едно ново еврейско училище, където има само еврейчета. Нямам никакво желание да се посвещават в тяхната вяра, въобще и не желая да се говори за това. С охота се съгласих да започнат училище там, защото живея в къща на евреи от 17 години и имам впечатления – харесват ми. Харесват ми принципите им. Нито ще правя паралели между религиите, нито между убежденията, още повече, че семейството, в което живея, са си съвсем българи.

  Стар кръчмар разкри тайната на най-сочните и вкусни пържени кюфтета:


Извикаха ни в Синагогата, за да се срещнем с родителите на другите ученици. Няма да споменавам нивото на охрана и как под хубавите бели ризи на някои от дамите, прозираха бронежилетки, но какво да правят – мачкали са ги и се опитват още. Връчиха ми кипа, отказах да я сложа, никакъв проблем. Децата играеха, тичаха из двора и вътре в техния храм и никой не им направи забележка. Те знаят, че на тази възраст не им сваляш гривната, за да я счупиш с камък, на тази възраст единствено трябва детето да се чувства добре в това пространство.

Стана един от „техните“ и държа реч. Беше кратка. Разказа притча: „Когато видиш свой брат, чийто кон е в калта, твой дълг е да му помогнеш. Когато видиш свой брат, чийто кон е в калта и му предложиш помощ, а той каже с думите – аз не мога да се включа, извади ми го ти! Тогава твой дълг е да го подминеш.“ Извод: На нас мързели не ни трябват.


Пак казвам, нашата религия има не по-малко нравоучителни истории. Въпросът е как ни ги поднасят, как ни „шъткат“ в църквите, колко пияни идват на литургиите, колко тихи са микрофоните им на дежурните литургии, които изнасят с отегчение, с какви коли се движат, какви истории се разказват за младите монаси в килиите, в които ги привикват.


Не съм вероизменник, не съм никакъв. За мен вярата е инструмент, но той понякога може да е отдушник, пристан или спасение. Постарайте се поне за тези, които го търсят. Посвещавам го на отчето, чието име не искам да знам.

  Ако искате да станете богати за кратко време Купете 100 декара земя и засадете Царско дърво:

източник

Прочетете също

Снимка: unsplash.com/lvnatikk

В него има повече бактерии от тоалетната вода: Никога не поръчвайте това в кафене, може да бъде опасно:

Резенче лимон е обичайна добавка към всяка напитка, независимо дали е във вода, чай, коктейл …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *