Животът ми се вгорчи: Частният детектив ми показа снимки, а на една от тях беше и дъщеря ми:

добавена преди 3 часа Оставете коментар 414 Преглеждания

Независимо от огорченията, които преживях, все още вярвам, че на този свят има хора, които заслужават любовта и доверието ни. Преди няколко години след като открих в банята ни чужди женски принадлежности, се наложи да наема частен детектив. Онова, което той разкри, доведе до бурен развод между мен и съпруга ми.
Той беше типичният синеок блондин. С Радостин се влюбихме, докато работех за голяма търговска верига.

Две години по-късно се оженихме, а след няколко месеца се преместихме в чужбина. Там родих дъщеря ни Силвия. Раждането й допринесе семейството ни да стане още по-сплотено и задружно. С времето обаче мъжът ми започна да се променя. И ако преди имаше очи само за мен, изведнъж започна да коментира колко са слаби и добре облечени моите приятелки, както и вниманието, което местните жени му оказваха.

Непрекъснато се караше с мен, а в думите му се четеше омраза. Имах усещането, че вече не ме обича и може би скоро ще ме напусне.След няколко месеца не издържах на напрежението, взех дъщеря си и се отделих на квартира. Исках да си дадем време, за да разберем накъде вървят отношенията ни. За съжаление той не оцени усилията ми и използва този период, за да ми изневери.

Две седмици след като си тръгнах, отидох до апартамента да прибера някои документи. Влязох в банята и под душа намерих чужди дамски принадлежности. Разговарях с охраната на комплекса и от него разбрах, че в мое отсъствие съпругът ми често си е водил гостенки.

Бракоразводен адвокат разкрива: Ето защо хората най-често се разделят:

Същата вечер, когато поисках обяснение от Радостин, той категорично отрече да има извънбрачна връзка. Убедена, че ме лъже, наех частен детектив. Седмица по-късно детективът ми показа снимки, на които се виждаше как мъжът ми интимничи с други жени.

На една от снимките беше и дъщеря ми. Оказа се, че е водил детето на любовните си срещи. Повече доказателства не ми трябваха. Днес сме разведени и споделяме попечителството над дъщеря ни. Не си говорим: обсъждаме проблемите по електронната поща. Изминаха три години. Сега се чувствам по-силна, уверена и по-малко наивна. Все още вярвам, че на този свят има любов, просто е нужно внимателно да избираме на кой ще подарим сърцето си.