Защо не бива да разказвате на никого за проблемите си: древна арабска притча:

добавена преди 1 седмица Оставете коментар 2,476 Преглеждания

Пазете думите си по-надеждно от монети (c) Омар Хаям

Трима души спорели помежду си: струва ли си да споделяте болезнени неща помежду си или светът вече е пълен със зло, така че поне да пощадите ближния си?

Първият каза;: „Не трябва да казваш на никого за проблемите си. 80% от хората не ги интересуват, не се интересуват от теб. А другите 20% дори се радват, че ги имаш.“

Друг казал: „Ако човек споделя с вас това, което го тревожи, значи ви вярва безусловно“.

А третият стигнал до извода: „Всички живеем до ушите в проблемите, те са еднавки при всички, ако се вгледате, но да ги споделиш е вид терапия“.

Преди 100 години думата „проблем“ била рядко срещана в речта на хората. Имало задачи, трудности, цели. Имало просто живот, пред който било срамно да сведеш глава. Защо днес не е срамно?

И какво се случва с тези, които се оплакват от живота?

Нека си припомним една древна притча, която днес е урок:

„Синът на стареца Алим заминал в странство. Алим останал сам във фермата. Той притежавал голямо стадо овце и каменна къща. Всяка година ставало все по-трудно да се справя с ежедневните задачи, годините си казали думата. Но Алим се държал смело и не си позволявал да бъде слаб.

Една зима той бил поразен от болест и когато човекът се справил с нея, събирайки цялата си воля в юмрук, като истински войн, имал болки в гърба и ставите. Болката се влошила от лошото време.

Готварски уроци: Как се прави сладкарски крем за всякакви видове торти, еклери или просто за хапване с лъжица:

Старецът разказал на съседа си за влошеното си здраве. Не очаквал съчувствие, съжаление или помощ. Просто споделил какво му разваля живота.

Съседът дори не се сетил да помогне – имал много работа. И много пасища и добитък. Но съседът имал дълъг език и разказал на целия квартал, че Алим много остарял и работата му била в тежест.

Слухът се разпространил бързо, стигнал до ушите и на най-ненадеждните хора. На няколко пъти се опитали да откраднат овцете от стадото на Алим.

Скоро здравето на стареца се подобрило. До лятото той се чувствал много по-добре, но местните жители често идвали при него и казвали:

„Ти си стар, Алим, нищо не можеш да направиш, виждаме колко ти е трудно. Продай ни овцете си за символична сума…“

Алим не се съгласил. И хората му се смеели. Някой го смятал за последния глупак: заради ината си щял да остави всичко да отиде на вятъра, да гледа как стопанството му обеднява.

След известно време синът се върнал при баща си. И се погрижил за всичко.

В дългите зимни вечери си говорели за живота. Веднъж Алим казал на сина си:

„Ако нещо те боли, мълчи. Няма да получиш нищо в замяна освен съжаление. И тогава ще се опитат да те ударят там, където боли.“