Загубих ли го, или никога не съм го имала: Запознах с мъж, който е много по-малък от мен и ето докъде я докарах:

Здравейте, нуждая се от мнението ви….
Моята история е следната: На 42 години съм и съм разведена. Имам и 2 деца, които не живеят с мен. Преди 3 години се запознах с мъж, който е много по-малък от мен. Дълго се противих на връзка с него заради разликата в годините.

Опитвах се да му обясня, че не трябва да сме заедно, че той има нужда от момиче с което да има перспектива за създаване на семейство, деца и т.н. но той беше непреклонен. Разказваше ми как причината за раздялата му с бившата му приятелка е, че тя е искала точно това.

Той като мъж е страшно отговорен, мил, нежен, внимателен….бих казала мъж мечта…единствено когато започвахме разговор за семейство и деца ми отговаряше, че за себе си е решил че не желае да има такива.

След една година връзка ми предложи да се пренеса да живея у тях.
Той живее с майка си. Баща му е починал преди 4 години и с майка си имат много силна връзка, което ми се виждаше напълно нормално и логично.

Съгласих се да живеем заедно, като преди това проведох сериозен разговор с майка му. Обясних и че съм по-голяма от него, че имам две деца. Бях напълно искрена с нея. Нейният отговор беше, че щом синът и е щастлив /а той е / тя няма нищо против нашата връзка.

Живяхме заедно тримата прекрасно /или на мен така ми се е струвало/. Никога не сме се карали за абсолютно нищо….но всяко начало има и край….
В един момент майка му се промени, започна да ни говори че така не може да се живее, че тя иска внуци и всякакви такива неща.

Той й обясняваше че не иска да се жени и не желае да има деца…

Нещата започнаха да стават досадни. Той се правеше че не забелязва проблема, беше между чука и наковалнята.

Един прекрасен ден тя му постави ултиматум или аз се изнасям, или се махаме и двамата…. и на кратко сега живея на квартира, а той идва от време на време у нас, понеже не може да остави майка си сама.
Моля, дайте съвет какво да правя….

източник