Всички плачат заради думите на този 90-годишен дядо от Кърджали:

„Мои сапове има в Гърция и Турция“, казва бай Мюмюн.

Старият майстор продава продукцията си на пазара в Кърджали.

Клиенти има от много места, уточнява 24rodopi.com.

Мъжът е на 90 години и ръцете вече го болят. Смята да приключва със занаята, който цял живот му е давал хляб.

На тържището предлага последната си продукция. Стиска сап за коса.

Направен от липово дърво.

„Уморих се вече, боли ме“, промълвява майсторът.

Още подобни:

Купувайте от бабите на пазара

Или защо е жизненоважно да подкрепяме местния бизнес и малкия търговец

В България някак неусетно скочихме от Кореком до Кауфланд. От опашките за хляб с купони до огромните хипермаркети с „от пиле мляко“ в тях. И по пътя си, тази вълна на безмерно предлагане и съпътстващо го консуматорство осакати онези, които ежегодно и ежедневно работят в своите малки градини, мандри и занаятчийници.

Във всеки град има по няколко пазара, с различни сергии, отрупани с плодове и зеленчуци, които са по-малки, по-криви, по-смешни от тези, които виждаме на щанда в магазина. Но знаете ли какво – те са и по-вкусни. И много по-полезни. И изглеждат така, защото са истински.

Във Франция през 2014, започва кампанията „Les fruits et légumes moches“ (в превод „грозните плодове и зеленчуци“), целяща да се бори с огромните количества изхвърлена храна. Идеята е, че само защото един плод или зеленчук не е перфектен на външен вид, не значи, че не е вкусен. Следвайки същата логика, аз искам да призова – само защото един недотам перфектен зеленчук лежи на тарабата на някоя баба, това не значи, че той отстъпва по нещо на лъскавите тиквички и патладжани с надпис „внос от Египет“ в супермаркета до вас.

Същото се отнася и за ябълките, за меда, за пъпешите и дините, които също са поместени на гореспоменатата тараба. И за млякото и сиренето, които малкият търговец произвежда не от хиляда крави, а от 5, но в много по-хуманни условия. И за яйцата, които идват от свободни кокошки, а не от натъпкани в клетка птици.

Моите баби и дядовци отглеждаха и отглеждат всичко сами. Работата на село никога не свършва, градините и домашните животни не могат да чакат. В продължение на години, дядо и баба (след пенсионирането си), ставаха в 4 сутринта, за да отидат на пазара в Русе и да продават най-уханните праскови, кайсии и череши, които сте вкусвали. Вечер се прибираха и вместо да почиват, отиваха пак на нивата, за да наберат още за следващия ден.

С навлизането на супермаркетите като религия в големите градове, все по-малко хора отиваха на пазара, за да си купят по нещо от баба и дядо. Плодовете и зеленчуците гниеха, трудът на хората гниеше заедно с тях, цените падаха под влиянието на „големите риби“, които имат лукса да ги манипулират както си искат. Баба и дядо нямат тази власт и те, и много други, търпяха жестоките последствия.

Това не е ода против супермаркетите. И аз пазарувам в тях – удобно е, често пъти по-евтино, някак западно. Това е призив да не подминаваме бабите на пазара, които и в студ, и в пек са там. Да не подминаваме кварталните цветари, вестникарски будки, малки кафенета, чиито собственици разчитат на нашите пари много повече от директорите на големите вериги магазини и заведения. И най-вече – не ходете в една верига вестникарски будки в България, която е особено противна с това, че доведе много малки бизнеси до фалит с гнусните си пипала.

От нас зависи да изберем кого да подкрепим, защото ние като потребители и граждани имаме огромна сила. Точно както се възмущаваме от неетичните корпорации, нека се замислим – колко от супермаркетите в България помагат на българския фермер, коректни са с него, изкупуват продукцията му на добра цена и не го притискат? А колко от тях директно се обръщат към вноса от по-евтини места? И какво прави Министерството на икономиката и на земеделието, за да е в услуга на тези, които произвеждат нашата храна тук, в България?

Интересувайте се откъде идва храната, която слагате на трапезата. Нека децата ви знаят, че тя се произвежда от хора с много труд и лишения – а не расте по витрините на магазините. Начинът, по който харчим парите си и нещата, които купуваме, говорят много за позицията, която заемаме в този казус. Не позволявайте на тарабите да изчезнат.

.

.

.