четвъртък , ноември 14 2024

Виждайки млада котка на улицата в късна есен,той не можа да я подмине:

Братò беше доведен в къщата от Бащата. Виждайки млада котка на улицата в късна есен, която вече нямала сили дори да се скрие някъде от дъжда и пронизващия вятър, той не можа да я подмине.

– Какво, братò, лошо ли ти е? … Ненужен си изхвърлен?

Той отиде до котката и протегна ръка. Котката потрепна, готова да го удари, но мъжът внимателно я взе и без да обръща внимание на факта, че е мокра и мръсна, напъха я в пазвата си и се прибра вкъщи.

В малкия кухненски бокс на селската къща първо, дълго я бърса със една стара кърпа. После ѝ наля топла супа в една купа, не пропусна да ѝ сложи и парче месо. Котката мъркаше доволно, като яде за първи път от много време.

– Нищо, Братò, ще пробваме. Ще живеем двамата, ще поживеем, ще видим, ще правим добро… Ще имаме нужда един от друг…

Бащата запали печката, дървата се разгоряха с пукане, бавно се затопли наоколо. А Братò седеше до него, осъзнавайки, че е късметлия, че сега има къща, добър стопанин. Но, по някаква причина е тъжен…

Жена му почина преди три месеца. Бащата сякаш беше сирак, не можеше да свикне да живее сам. Все изглеждаше, че вратата ще се отвори и ще влезе неговата Любов, ще се усмихне, ще мрънка умилено, че отново не е обядвал без нея. Прокарвайки ръка през косата му и минавайки, докосваше ръката му…

И леглото изведнъж се оказа много неудобно, за да може да заспи, той се мяташе и се въртеше цяла нощ, спомняйки си своето слънчице, което отчаяно му липсваше.

Неволно започна да мисли за предстояща среща с нея. Започна да пие, отначало по-малко, за да заспи по-лесно. А след това още повече, защото помагаше да забрави поне за малко. И в един момент просто спря да отрезвява. Имаше достатъчно пенсия и пари, оставени му от децата. През уикенда той привеждаше себе си в порядък, поговаряше с пристигналите деца и в понеделник започваше своята „работна седмица“, както самият той наричаше самотните си попивки.

И днес се връщаше от магазина, когато забеляза отчаяната котка, която седеше в калта. Сърцето на човека трепна и той я занесе вкъщи.

  Жена с тъжни очи влязла в магазина и помолила собственика за храна:

Дъщерята, която пристигна в петък вечерта, не разпозна Бащата. Трезвен, избръснат, изкъпан, той я посрещна с думите: – Ще вечеряш ли? – и той ѝ сипа супа, сложи чайника. И тогава той го представи:

– Това е Братò, сега живеем заедно. Представяш ли си, банята беше наводнена заради него, трябваше да я поподредя. И се засмя. За първи път след смъртта на съпругата си.

Виждайки котката, дъщерята се зарадва. Живо същество в къщата, бащата няма да е толкова самотен, ще има за кого да се грижи. Отказва дори да говори за жени.

Дъщерята искаше да погали котката, но тя се дръпна.

– Не се страхувай, Братò – каза тя тихо.

И котката разбра – това е мила жена, не бива да се страхува от нея, а после я хареса. Защото тя постоянно идваше, носеше продукти, готвеше хубаво, та „мъжете ѝ“, както тя ги наричаше двамата, да бъдат сити. Поздравявайки се и прегръщайки се с Бащата, тя винаги поздравяваше Брато, взимаше го на ръце, галеше го. Той приемаше ласките сдържано, но въпреки това започваше да мърка тихо.

Понякога идваше Синът. Рядко, веднъж на всеки няколко месеца. Братò не го харесваше, защото винаги беше мрачен, недоволен. Миришеше на тютюн, а понякога и на алкохол. Братò показваше, че не му харесва присъствието му, ръмжеше му, извиваше гръб, съскаше, ако искаше да го погали. А при настойчивост можеше да ухапе и ръката му.

Бащата знаеше защо Синът е намръщен. Семейният му живот не вървеше добре. Трябваше да дойде да види баща си почти с бой, защото милите тъст и тъща имат много работа на двора, а той да се скатава отивайки на гости при баща си! Фактът, че баща му се нуждае от подкрепа, не се смяташе за основателна причина от тях. Здрав човек и какво, на години? Оставете го да се ожени отново, няма да има нужда да се грижите за него…

Бащата беше разбрал всичко, беше разстроен, притеснен за Сина. Братò го усети и се ядоса, че заради него е лошо за стопанина му. И се опитваше да направи всичко, така че той да не идва повече.

Не, като свестен котарак, той не си позволяваше да маркира, цапа дрехите или обувките му. Държеше се като партизанин. Лягаше под краката му така, че да се спъне, когато стане. Заставаше на нощното шкафче пред телевизора и му пречеше да гледа. Отнасяше и късаше вестника, който четеше. А през нощта той се превръщаше в Таласъм. Заставаше на гърба на дивана, на който спеше Синът и започваше да го стържи толкова активно, че старият диван се тресеше. Синът се събуждаше. А щом заспеше отново, всичко се повтаряше. След няколко такива дубъла Братò скачаше от облегалката на дивана право върху корема на Сина и гордо си тръгваше. После почна да избира предмети, които вдигаха повече шум.

  Възрастен мъж влачи чанта в приюта за животни - когато жената вижда съдържанието се просълзява:

Сутрин той лягаше до възглавницата му така че, първото нещо, което виждаше, когато се събуждаше, беше пухкавата опашка и дупето до лицето си.

Бащата се смееше, казвайки, че две котки споделят една територия. Синът псуваше, но никога не удряше или риташе котката.

Един ден Синът пристигна в средата на седмицата.

– Ще се развеждам – каза той кратко. – Ще живея тук, ще си намеря работа.

И тримата започнаха да живеят, а партизанските действия на котката срещу Сина продължиха, само че, не толкова активно, по-тихо. Бащата не се чувстваше много добре, така че Братò се опитваше да не го разстройва. Но така също не искаше да бъде приятел със Сина.

Две години по-късно Синът се ожени, доведе жена си в къщата на баща си. Къщата стана с допълнителен комфорт, забавление. Само Братò продължи да избягва Сина, въпреки че прие снахата за домакиня. И година по-късно той започна да възпитава Хлапето: прибягваше до всяко негово скърцане, събуждаше Снахата, ако тя не се събуждаше веднага през нощта, успяваше да люлее люлката на Хлапето. И когато порасна и започна да разбира заобикалящата го среда, той дълго разговаряше с него. Трябваше да се види как детето гука в отговор на котешкото „мяу-мъркане“ и му се усмихваше с цялата си беззъба уста. За първи път Хлапето пропълзя към Братò и направи първите си стъпки към него.

То си остреше зъбите в него, лигавеше го, и го влачеше за опашката… А Братò изстрадваше всичко заради това смешно коте. А Снахата просто го обожаваше за това. Всичко беше наред в това семейство, докато не се случи тази скръб. Бащата се разболя. Лекарите и болниците бяха безсилни да помогнат. Той тихо изчезваше, без да се оплаква от ужасната болка. През нощта той дъвчеше ъгъла на одеялото, стискайки зъби, за да не стене, да не крещи, за да не уплаши внука си. Ставаше му малко по-леко, когато Братò лягаше до него и започваше да мърка тихо, сякаш отнемаше част от болката… Така лежеше до него в последната му минута. Когато бащата беше отведен в последното си пътуване, Братò също отиде на гробището. Седеше отстрани и гледаше как почна да се пълни гроба с пръст. И когато хората си разотидоха, той легна върху него и остана така няколко дни. Снахата му носеше храна и вода.

  Българин предупреди: Ето какво става в Гърция и как могат да ви разбият колата за минути:

Веднъж снахата дойде и седя дълго време до Братò. Тя му говореше тихо, казвайки, че Бащата е отишъл на небето. Няма нужда да го пази тук и да копнее. Че трябва да се прибере. Без него и те се чувстват зле, нещата при тях са се объркали. Хлапето скучае и плаче… А Синът… По-добре би било и той да плаче, но вечер седи на верандата и мълчи. Започнал да пие. Снахата се страхувала, че много неприятности може да се случат… Братò мъркаше под ръката ѝ, успокоявайки я, а когато тръгна да се прибира, той тръгна с нея. Когато пристигнаха, Синът седеше на верандата. До него имаше отворена бутилка водка, чаша и краставица. Когато видя Братò, той се изненада, но не каза нищо. А котката се приближи до него, започна да се търка в краката му и сякаш случайно бутна бутилката. Синът се опита да я хване, но Братò се протегна с лапата си и тя напълно се изтърколи от верандата. Синът изруга, а котката се изправи и го погледна право в очите. В този момент Хлапето изскочи на верандата.

– Батò! – извика то и се втурна да прегръща приятеля си. Вечерта котката внимателно се приближи до Сина, който седеше на фотьойла, потънал в мисли. Той скочи леко в скута му, потривайки глава в брадичката му.

– Какво? – сепна се той. – А, Братò… Днес ме разсърди. Но ти беше прав! Не мога да се вкисвам, имам семейство, имам син… И погали котката по главата: – Нищо, Братò, ще се преборим!…

Автор: канал Life като „Санта Барбар

Прочетете също

Никога не изхвърляйте падналите млечни зъбки на детето си

Никога не изхвърляйте падналите млечни зъбки на детето си. Те могат да спасят живота му:

Помните ли първото си паднало млечно зъбче? На едни то е донесло много страдания и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *