Майка споделя видео, запечатало емоционалните моменти, прекарани с новородения си син, преди да го даде на осиновителите му.
В трогателното видео майката Хани Монджи казва на сина си Тагарт „Таг“ Марш, който днес е на 6 години, колко много е обичан и желан и че това е най-доброто решение за него.
Забременяването
Днес Хана Монджи е на 26, но на 18-годишна въраст неочаквано забременява от гаджето си Кейдън Уитни, с когото са били заедно от едва 8 седмици.
Тя била сериозно обезпокоена, когато Уитни, църковен мисионер, починал в съня си от естествена смърт два месеца по-късно.
Двойката вече била обсъдила осиновяването и след смъртта на бащата Уитни, Монджи решила да продължи, тъй като вярвала, че това ще бъде най-доброто за нейното бебе.
„Бях на 18 години и току-що завърших гимназия няколко месеца преди да разбера, че съм бременна“, казва Монджи пред CafeMom. „През целия си живот винаги съм копнеела да бъда съпруга и майка. Това беше единственият „кариерен“ път, който можех да си представя за себе си до този момент.
Разбрах, че съм бременна при най-невероятните обстоятелства и бащата и аз обсъдихме заедно това какви са възможностите ни. Той беше първият, който повдигна идеята за осиновяване заради това къде се намирахме и двамата в живота си. Никой от нас нямаше истинска работа или много образование и той ми каза, че трябва да започна да мисля кой би бил най-добрият вариант не за нас, а за нашето дете.“
Първоначално Монджи признава, че е доста „обидена“ от идеята.
Нямало как дори да си помисли, че може просто да даде детето си.
„Не защото беше безсърдечно, а защото просто не мислех, че мога да преживея такъв вид мъка“, отбелязва тя. „След известно време на разговор обаче и двамата стигнахме до заключението, че настаняването на сина ни в друго семейство би било най-доброто решение за нас.“
Когато бащата умира, тя обаче е разбита. Не излиза от вкъщи, не вдига щорите. „Бях толкова разкъсана от това известно време, но един ден се събудих и просто почувствах този необясним мир. Знаех, че ще направя това. Това беше най-доброто за нашето бебе.”
Семейството за осиновяване
Монджи е бременна в седмия месец, когато намира приемно семейство за неродения си син – това са Брад и Емили Марш.
„До този момент бях много придирчива за това какъв живот и семейство искам за моя син“, обяснява тя. „Веднага щом намерих техния профил, бях обляна в сълзи и тичах из къщата, показвайки всички от семейството ми.“
Видеото към сина й
Във видеото си, което тя пусна в социалните медии, Монджи споделя безрезервната си любов към сина си и обяснява защо тя не е правилният човек, който да го отгледа.
„Направих това видео, за да знаеш колко много те обичам. Исках да ти кажа защо взех решението да те настаня при семейството ти“, казва Монджи през сълзи във видеото.
Така малкият Таг бил осиновен от Емили и Брад Марш, а Хана Монджи може да се каже, че е член на тяхното задружно семейство.
Шокиращо, нали? Най-малкото неочаквано?
„Не е така, казва осиновителката Марш. „Мисля, че за някои хора е трудно да разберат идеята, че имаме такава здрава, балансирана връзка помежду си, където всеки се чувства сигурен и защитен в своите роли“, споделя Марш. „Емоциите, които Хана споделя във видеото си, са много сурови и много реални. Не мисля, че много хора разбират колко е трудно за тези родилки да дадат бебетата си за осиновяване. Те не разбират как това, което тя прави е от голяма любов и себеотрицание. Тя обича малкия Таг толкова много, че осъзнава, че не може да му предложи това, което иска да има, в този момент от живота си.“
В деветминутния клип, заснет след като е родила, майката ридае: „Ако не те обичах, изобщо нямаше да съм в това положение и ти нямаше да имаш това страхотно семейство.
„Ще те даря с всичките си целувки, преди да подпиша отдаването ти на Брад и Емили.“
Монджи прекарала 48 часа със сина си Тагарт, преди да го предаде на новите му родители, Брад и Емили Марш, като част от „отвореното“ осиновяване.
Отворено осиновяване е, когато се запази контакта между биологичното семейство и осиновяващото семейство, които споделят обща връзка – осиновеното дете.
„През тези първи 48 часа го имах само за себе си. Беше вълшебно, но в същото време знаех, че часовникът тиктака, докато не трябваше да го дам“, споделя Монджи.
„Продължавах да си мисля: „Как ще направя това?“ Но никога не съм си помисляла, че няма да го направя.
„Беше толкова трудно, защото в съзнанието ми беше Кейдън. Таг беше последната част от него, която ни беше останала.“
„Исках Таг да знае, когато порасне, как се чувствах в този момент и да му обясня защо избрах осиновяване.“
Тагарт днес е едно усмихнато хлапе и Монджи е важна част от живота му, благодарение на откритото споразумение за осиновяване между семействата.
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG