Учителка се тревожи за осиротелия си ученик, който обядва с бездомник и се опитва да я спре, но при неочакван обрат на събитията тя открива, че той е бащата на момичето и стар познат.
Сара беше загубила апетита си. Въпреки че беше затрупана с работа от сутринта, тя не беше нито гладна, нито уморена. Вместо това се тревожеше. Не за себе си, а за нейната 6-годишна ученичка Мили, която е загубила самотната си майка при пожар в къща.
Сара знаеше, че денят ще бъде дълъг. С предстоящите училищни събития тя беше по-заета от обикновено. Но сега беше време за обяд, нейното време да се отпусне и тя яде наденички и пържени сладкиши, любимите й, откакто беше малка като Мили, и не беше в настроение за ядене.
Тя бутна чинията с храна и се върна в класната си стая. Беше празно. Тя стоеше до прозореца и се взираше в детската площадка. Там видя Мили и скоро мислите й се понесеха…
„Мили, добре ли си? Ако имаш нужда от нещо, просто ме уведоми, става ли?“ Сара нежно беше казала на Мили, когато Мили се върна на училище за първи път след смъртта на майка си. Тъй като роднините на Мили не искаха да я приемат, тя живееше в приют.
„Добре съм, мис Уелс“, отвърна Мили със сълзи на очи. „Но мама ми липсва…“
Всички правим грешки като хора, но важното е дали сме готови да ги поправим или не.
Сара я прегърна. „О, дръж се, скъпа. Повярвай ми, става по-добре. Майка ти може да е далеч в небето с ангелите, но в момента те гледа и се усмихва. Тя знае, че дъщеря й е смела.“
„Аз ли? Смел ли съм, мис Уелс?“
Сара кимна и нежно избърса сълзите на Мили. „Най-смелата от всички. Ще ви издам една малка тайна, става ли? Шшшт… Не казвайте на никого, но мис Уелс има любима ученичка и тя се казва Мили!“ — възкликна тя и устните на Мили се извиха в усмивка.
Сара наистина не очакваше, че Мили ще се справи толкова добре с всичко, когато я утешаваше, но въпреки че беше малко момиченце на 6, Мили го направи чудесно. Сърцето на Сара се разби при мисълта, че момиченцето е сираче.
„Тя явно не заслужаваше това! помисли си тя, докато гледаше как Мили отхапва огромна хапка от храната си този ден.
Изведнъж Сара се напрегна. Тя сбърчи чело, вперила поглед в пейката на Мили. Тя видя висок мъж, облечен изцяло в черно, да се приближава до Мили и да сяда до нея.
„Кой е той? Как изобщо е попаднал там?“ Сара изведнъж се разтревожи за непознатия мъж с Мили.
Мили бутна чинията си към мъжа и Сара се обърка. Мъжът изглеждаше опърпан и Сара не разбираше защо Мили споделяше храната си с бездомник — поне по външния му вид той не изглеждаше нищо друго освен това.
Притеснена за своя ученик, Сара се втурна от класната стая към детската площадка. „Махни се от това момиче! Или ще извикам ченгетата!“ — изпищя тя, докато бързаше към пейката на Мили.
„Не, не, мис Уелс! Грешите! Той не е лош човек! Той е моят баща!“ каза Мили и Сара беше шокирана.
„Татко? Как е възможно това?“ Очите на Сара се разшириха от недоверие. — В училищните документи пише, че си сираче, скъпа!
— Извинявам се за объркването — намеси се мъжът. „Ако нямаш нищо против, може ли да го обсъдим насаме? Ще се върнем веднага, скъпа“, каза той на Мили. След това той и Сара се отправиха към една класна стая.
„Няма да намерите името ми в архивите, защото жена ми не искаше да има нищо общо с мъж като мен“, обясни той. „Да, така е. Оженихме се млади и тогава имахме Мили. Нямах работа, а парите бяха оскъдни. Исках да направя бързи пари, забърках се в грешни неща и в крайна сметка излежах присъда.
„Бях забравил, че в живота нищо не става лесно и каквото и да става, скоро изчезва. Нямам работа или дом, така че не мога да взема Мили със себе си. Наскоро ме освободиха и я срещам от време на време .
„Днес не можах да сдържа желанието си да я видя, затова влязох през задния вход на училището. За щастие беше отключено…“
Сара не каза нито дума и погледът й беше прикован в лицето на мъжа. „Защо имам чувството, че съм те виждал преди?“ — попита тя, сякаш не беше чула нищо друго, казано от мъжа. — Как се казваше отново?
— Джеймс — отвърна той. — Джеймс Колдуел.
„Ученикът от А клас, Джеймс Колдуел? Посещавал ли си в Sunrise Valley School в Охайо?“
— Аз… аз го направих — призна той учуден. — Но откъде знаеш всичко това?
„Бях една година по-малък от теб в гимназията. Мина известно време, нали? Тогава чухме толкова много истории за теб! Никога не съм очаквал да те срещна по този начин, но предполагам, че така върви животът. “
Джеймс наведе смутено глава. „Така мисля….“
„Но, Джеймс, желаеш ли да се промениш? Ако не заради себе си, поне заради Мили? Тя е прекрасно дете, което заслужава добър дом. Ваша отговорност като родител е да се грижите за нея. Мога да говоря с директора и го убеди да те наеме… но само ако се промениш към по-добро и отгледаш Мили с любов. Тя го заслужава! Така или иначе не харесвам тази система от приюти. Израснах в такъв и е ужасен!“
— Всичко — прошепна разплакан Джеймс. „Ще направя всичко за моето момиченце. Моля, помогнете ми. Тя е моят живот. Обещавам, че ще дам всичко от себе си!“
— Добре тогава, ела с мен…
Като хора всички правим грешки и Джеймс не беше изключение. Това, което има значение, е дали сме готови да се поправим или не. Джеймс искаше, така че Сара му помогна. Тя го намери на работа като портиер в училище и с времето той успя да се изправи на краката си.
Скоро той наел дом и върнал Мили от приюта. И Сара се радваше, че нейният смел ученик получи любящия дом, който заслужаваше.
какво можем да научим от тази история?
Всички правим грешки като хора, но важното е дали сме готови да ги поправим или не. Джеймс реши да напусне покварения си живот в името на дъщеря си и в крайна сметка успя да й осигури добър живот.
Бъдете винаги мили с другите; никога не знаеш през какво преминават. Благодарение на помощта на Сара, Джеймс върна живота си в релси и компенсира цялото изгубено време с Мили.
Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG