Учените по следите на ключа към безсмъртието – тайната е скрита в морето:

Концепцията за вечен живот винаги е привличала хората и изглежда, че един вид медузи е успял да го постигне в буквалния смисъл. Учените наскоро изследваха генома на това малко морско животно, за да разкрият неговата тайна. Откриха гените, които правят безсмъртната медуза – безсмъртна.

Учените отдавна спекулират за възможността за забавяне на стареенето и някои от тях смятат, че теоретично няма пречка за безкрайното удължаване на човешкия живот. Спирането на стареенето би осигурило на хората биологично безсмъртие, но не и пълен имунитет срещу смърт от болест или физическо нараняване.

Биологично безсмъртие, изглежда, вече притежават най-малко две малки водни безгръбначни с меко тяло. Една от тях е хидрата, която постига своето безсмъртие благодарение на непрекъснато регенериращата си структура на стволови клетки. Втората е вече споменатата безсмъртна медуза, по-малка от човешки нокът, известна с научното име Turritopsis dohrnii.

Започва живота си като малка, свободно плаваща ларва, известна като личинка. Колония от полипи, прикрепени към морското дъно, излиза от тази ларва, а след това полипите „пъпчат“ в медузи, които плуват свободно в морето. Всички полипи и медузи, които възникват от едно сияние, са генетично идентични клонинги. Ако медузата е изложена на външен стрес или физическа атака, ако няма достатъчно храна или ако е болна и стара, тя може да се върне към предишния си стадий, създавайки нова генетично идентична колония от полипи. И този процес се повтаря безкрайно.

В продължение на десетилетия учените се опитват да проникнат в тайните на безсмъртните медузи и изглежда, че екип от испански учени е дошъл една крачка по-близо до разрешаването на тази мистерия. В изследване, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), учени от университета в Овиедо установиха, че безсмъртната медуза има два пъти повече копия на гени, свързани с възстановяването на ДНК, отколкото нейния близък, но смъртен братовчед, алената медуза, известна като Turritopsis rubra.

„Въпреки че стареенето засяга повечето живи организми, медузата Turritopsis dohrnii е единственият вид, който може да се подмладява многократно след сексуално размножаване, ставайки биологично безсмъртен“, пишат авторите на изследването.

Те идентифицираха варианти в гените на медузите, свързани с репликацията, възстановяването на ДНК, поддържането на теломерите, процесите на окисляване, стволовите клетки и междуклетъчната комуникация. Те откриха, че възстановяването и поддържането на теломерите, парчетата от ДНК, които защитават краищата на хромозомите по време на възпроизвеждане и които се „износват“ и скъсяват по време на живота, е ключът към безсмъртието на медузите. Не така стоят нещата обаче с теломерите на безсмъртната медуза – нейните теломери остават непокътнати дори след безброй цикли на размножаване.

Подробностите за процеса, чрез който Turritopsis dohrnii успява да запази теломерите си вечно млади, все още не са напълно ясни, но откритието от испански учени на два пъти повече копия на ген за възстановяване на ДНК ни доближава до отговора на този въпрос. Учените се надяват, че по-доброто разбиране на механизма на поддържане на теломерите в крайна сметка може да доведе до разработването на лекарства за нелечими в момента заболявания, свързани със стареенето, като Паркинсон и Алцхаймер. Може би след време разкриването на тайната на безсмъртната медуза няма да ни даде вечен живот, но поне ще ни осигури достойна старост.