Учените дадоха отговора: Ето какво се случва в мозъка всеки път, когато се прозяваме:

Учените се опитаха да установят какво се случва в мозъка ни, когато се прозяваме. Екип от университета в Нотингам откри какво се случва в частта от мозъка, която контролира двигателните функции.

Първичният моторен кортекс играе роля при прозяването, както при синдрома на Турет, така че учените смятат, че заразното прозяване може да бъде по-добре разбрано въз основа на изследвания на тези разстройства.

Заразното прозяване е форма на ехо феномен – автоматично имитиране на думи или действия на други хора. https://vazhno.bg/Това явление се среща и при хора със синдром на Турет, включително епилепсия и аутизъм.

За да разберат какво се случва в мозъка, учените наблюдават 36 души, докато гледат как другите се прозяват.

На една група хора беше казано, че могат да се прозяват, ако почувстват нужда, докато другите бяха помолени да се въздържат от прозяване. Желанието за прозяване варира от човек на човек в зависимост от това как работи първичният им моторен кортекс.

Професорът по когнитивна невропсихология Джорджина Джаксън, която работи върху изследването, каза, че резултатите могат да имат по-широко приложение.

С помощта на транскраниална магнитна симулация беше възможно да се увеличи „възбудимостта“ на моторния кортекс и следователно склонността на хората да се прозяват.

„При синдрома на Турет, ако можехме да контролираме раздразнителността, бихме могли да контролираме и тиковете, върху което работим.“

Професор Стивън Джаксън, който също работи по изследването, добави:

„Ако можем да разберем как раздразнителността води до невронни разстройства, бихме могли да ги обърнем. Търсим лечения, които биха могли да бъдат ефективни за дисбаланси в мозъчните мрежи.“

Д-р Андрю Галъп, който изследва връзката между емпатията и прозяването, казва, че транскраниалната магнитна симулация представлява нов подход в изследването на заразното прозяване, пише BBC.

„Все още знаем много малко за това защо се прозяваме. Различни проучвания са открили връзка между емпатията и заразното прозяване, но тези изследвания са доста противоречиви. Информацията, с която разполагаме в момента, може да е доказателство, че такава връзка не съществува”.