Важно
Сърцето й се разби, когато разбра, че той е трайно сляп и й отне много време да го приеме. Въпреки че го роди на 17 години, тя си обеща да се радва на живота пълноценно
Ники Антрам, 44, самотна майка от Австралия, прекарва години и години в пътуване по света със сина си Джими, 27, на гърба си.
Джими е роден с физически и умствени увреждания. Той е сляп и има нужда от 24-часови грижи. Тя го роди на 17 години и тогава си обеща, че ще му даде възможно най-добрия живот. Тя тръгна да пътува по света с него на гърба си. Тя му позволи да преживее много приключения, като плуване с делфини, конна езда, разходка с шейна, балон с горещ въздух…
– Когато планирам нашето голямо пътуване, винаги се уверявам, че имам достатъчно памперси, дрехи и дори калъфки за възглавници, чаршафи и т.н. Планирам всичко предварително и обявявам пристигането си, където и да отидем, от ресторанти, хотели до различни приключения – каза тази смела жена. – Дори и да знам, че всичко ще бъде наред, обичам да ги информирам за нас, за да съм сигурна, че разбират всичко и че всичко върви както трябва – добави тя.
Ники Антрам, 44, самотна майка от Австралия, прекарва години и години в пътуване по света със сина си Джими, 27, на гърба си.
Джими е роден с физически и умствени увреждания. Той е сляп и има нужда от 24-часови грижи. Тя го роди на 17 години и тогава си обеща, че ще му даде възможно най-добрия живот. Тя тръгна да пътува по света с него на гърба си. Тя му позволи да преживее много приключения, като плуване с делфини, конна езда, разходка с шейна, балон с горещ въздух…
– Когато планирам нашето голямо пътуване, винаги се уверявам, че имам достатъчно памперси, дрехи и дори калъфки за възглавници, чаршафи и т.н. Планирам всичко предварително и обявявам пристигането си, където и да отидем, от ресторанти, хотели до различни приключения – каза тази смела жена. – Дори и да знам, че всичко ще бъде наред, обичам да ги информирам за нас, за да съм сигурна, че разбират всичко и че всичко върви както трябва – добави тя.
https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fphoto.php%3Ffbid%3D10218287364799388%26set%3Da.1611346007413%26type%3D3&show_text=true&width=500
https://fbe3753380925b03e6e51eeb4bfaaaae.safeframe.googlesyndication.com/safeframe/1-0-40/html/container.htmlТой казва, че не могат да изберат квартира поради състоянието на Джими и логистичните трудности. – Изключение бяха Хаваите, където всички искаха Джими да се присъедини към тях – отбеляза тя. Иначе по време на пътуване често среща проблеми като това как да носи сина си на гръб, докато влачи тежки куфари. Но, казва той, забравя всички проблеми, когато най-накрая достигнат целта.
– Щастлив съм, защото Джими има сходни интереси като мен. И двамата се наслаждаваме на природата, водата и приключенията. От Бали до Хаваите оставахме навън цяла нощ, защото той също обича да купонясва. Намирам начини да му осигуря най-добрия и изпълнен с приключения живот. През повечето време най-много се радва на най-обикновените неща – каза тя. Когато са вкъщи, те стават с първите слънчеви лъчи и тръгват да карат колело, тя върти педалите, а той се радва на ремаркето. Събират миди на плажа, играят си в пясъка… Ники става много рано, приготвя закуска и се грижи синът й да е чист и преоблечен. Освен че карат колело, те правят и упражнения всеки ден. Тя се опитва да изпълни едно упражнение, докато се откаже, докато не се изпоти. Носи го със себе си навсякъде. Съседите се възхищават на силата на тази жена и често им махат, докато минават.Тя се замисли за месеците след раждането му
– Беше на два месеца и вече беше сляп. Баба му забеляза, че той не посяга към играчки или гледа директно към цветните неща, висящи над него. Тогава започнахме да тестваме – разказва Ники. Шест месеца по-късно тя научи, че Джими има епилепсия. От тогава до днес започва нейната борба да му осигури толкова красив живот. Признава, че не винаги е била толкова спокойна и щастлива.
– Сърцето ми се разби, когато разбрах, че е трайно сляп и ми отне много време да приема това и да преодолея тези чувства на болка и нараняване. Бях на 17 години и имах голяма отговорност пред себе си – каза тя. – Всеки ден се опитвам да го науча на нови думи и движения. Това е процес, който трябва да се повтаря много пъти. Той знае, че трябва да си мие зъбите, но мрази да ги мие. Той е най-щастлив, когато всичко свърши и най-накрая може да заспи.
– Той е моето вдъхновение. Винаги е весел, усмихнат… Понякога се чудя как мога да се натъжа, като го видя така усмихнат, въпреки че никога не е виждал цветове, облаци, дъга… Той все още седи и се усмихва. Той не ме вижда по конвенционален начин, но съм сигурна, че има визия за това как изглеждам в съзнанието си – заключи тя, както съобщава Daily Mail.
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG
