Това са думите, които трябва да кажете, ако някой ви прокълне или урочаса на улицата:

Преди известно време ме посети млада дама с характерни оплаквания – главоболие, общо физическо неразположение, чувство на тежест в областта на слънчевия сплит. Тя твърдеше, че причината е от колежката зад нея.

Имала зли сини очи и в цялата фирма се говорело, че урочасва. Момичето търсеше помощ от мен, след като беше опитала всички известни й средства, за да се справи сама с проблема. Беше гасила кибритени клечки във вода, беше си мила лицето с вода, прекарана през метла, повтаряла си разни заклинания на ум и какво ли още не, но нищо не помагало.

Сигурно ще си кажете: „Как е възможно с поглед да се причини вреда на друг човек? Реалистично ли е това, или е плод на въображението на по-наивните?”.

Практиката ми показва, че урочасването е едно от често срещаните енергийни натоварвания, но за щастие имаме и много видове защити под ръка. Впечатляващо е, че явлението съществува преди възникване на писмеността. Още древните халдейци и египтяни са страдали от него. Справката сочи, че урочасването се споменава в някои текстове на вавилонци и египтяни, датирани около 3100 година преди Христа. По-късно откриваме свидетелства при древните елини и римляните.

Известно е, че онова, което кара човека съзнателно или не да причинява урочасване, е завистта.
Например, в английска версия на Библията е подменен пасажа от Притчи Соломонови 23:6, който казва: „Не яж хляб у завистлив човек…” и „Не яж хляба на такъв човек, който урочасва”.

В обществата, където това вярване е дълбоко вкоренено, една възхита или удивление, най-вече от чужд, се интерпретира като заплаха за урочасване.

„Ефектът” от урочасването може да се изрази по хиляди начини, от обикновена мигрена и умора до тежко заболяване, което може да доведе потърпевшия и до най-лошото. От урочасване могат да бъдат засегнати не само хората. Също така биха могли да пострадат животните, добрата реколта, както и да се причинят инциденти, финансови и любовни провали.

Тази власт, както казват Х. Крамър и Я. Спрингър в книгата си Malleus Maleficarum („Лошата злонамереност” – пр.а., творбата осъжда бруталността на Св. Инквизиция при разпитите), произлиза директно от Сатаната, който с ранга си на паднал ангел може да прави чудеса и да делегира известна дарба на своите слуги.

Срещу урочасването има хиляди практики, заклинания, амулети, жестове и други защити.
Любопитно е да се знае, че една от най-популярните защити в средиземноморските страни е била свит юмрук със стърчащи нагоре показалец и кутре. Жест, по-скоро изобразяващ Рогатия, и също така жест, който днес е задължителен за хардрок изпълнителите и техните почитатели.

Най-често на уроки стават жертва младоженците и пеленачетата.

На изток жените, които се отправят към своята сватба се пазят с изключително усърдие. Някой биват дегизирани от родителите до неузнаваемост, с цел да заблудят завистниците, други се обличат в широки одежди и покриват главата и лицето си. Този обичай се практикува до днес при всички народи и вярвания.

При малките, особено некръстените, съществува известна опасност да бъдат урочасани. На тях се връзва червен конец на ръката, понякога с мънисто.

Ето и още някои популярни мерки за защита срещу урочасване:

– скилидки чесън в джоба;

– закована подкова над входната врата;

– обличане на дреха или чорап наопаки;

– измиване на лицето с вода;

– произнасяне на някакви специални думи, „молитви”.

Религиите не остават безразлични към урочасването.

В християнските практики на урочасаните се четат молитви, дава се светена вода за пиене и ръсене. Мюсюлманите също имат ритуали за прогонване на злото, а и на всички е известно онова „турско око”, което се използва за защита.

В Средновековието в Европа се вярвало, че най-добрият лек срещу урочасването е човешка слюнка. Неудобната част на това решение е, че трябва някой да се изплюе три пъти в лицето на жертвата или на земята пред него. От там и до днес остава емблематичният у нас израз „Пу, да не са ти уроки” и практиката да се имитира заплюване винаги след като си се радвал на дете, например.

Според скептиците, уроките, дори и да съществуват, застрашават само и единствено хората, вярващи в тях. Истината е, че тези въздействия причиняват вреди на индивиди с перманентно по-слаби енергийни защити, като некръстените деца например, или по-чувствителни и по-емоционални натури, също така на лица, които са в момент на занижена енергийната защита. Такива са влюбените или хора, изпитващи радост и щастие. Ето защо има практика за известна предпазливост – да се пази в тайна новата придобивка или успех.

В заключение ще кажа, че съм скептична към всички изброени защити, с изключение на светената вода.

Може би, защото при мен, като експерт, търсят помощ патологичните случаи, хората, на които нищо не е помогнало, може би, защото злото се е модернизирало и е станало устойчиво на известните мерки. Едно е ясно – когато усетите признаците на урочасване и обичайното не помага, време е да потърсите специалист, преди да е станало късно.

източник