Той удари лика на Божията майка и веднага ослепя. В сетния му миг Тя му се явила:

Има такава невероятна икона Пресвета Богородица „Заклана“, за която мнозина не знаят. Това не е най-често срещаната икона, но с нея е свързана невероятна история.

Самата икона се намира във Ватопедския манастир на Света гора и по-конкретно в храма на Димитрий Солунски.

Eдин ден един от дяконите от този храм бил много уморен и нямал време да направи всичко, в резултат на което закъснял за хранене.

Пристигайки в трапезарията, на дякона било казано в доста строга форма, че трябвало да дойде навреме и сега няма как да се готви за него отделно.

Той бил много обиден от тази забележка и го обзела дива ярост, обърнал се и се върнал в храма.

Пристигайки в храма, той веднага се приближил до образа на Богородица и в сърцето си Й казал:

– Е, колко още мога да Ти служа, Богородице? Само работа и работа… А даже няма къшей хляб.. Работа, работа… И за какво е всичко това? Нямам нищо!

В ръцете на дякона имало нож и той с всичка сила ударил Нейния образ и уцелил право в една от страните на Богородица.

Какво било удивлението му и страха, когато от раната от иконата бликнала истинска кръв и лицето на Небесната царица побледняло.

Дяконът паднал пред образа на Богородица и в същия момент ослепял напълно. Треперел като Каин, ръцете и краката му били слаби… И накрая обезумял. Не разбирал, не можел да говори…

Тогава вестта за случилото се разнесла навсякъде. Игуменът на манастира отслужил служба и молебен за помилване на нещастния дякон.

И той и братята на манастира трябвало да се молят за нещастника много дълго време, цели три години. Тогава лудостта му преминала и той дошъл на себе си, прогледнал и дълбоко се разкаял за постъпката си.

Няколко години по-късно, преди смъртта му, самата Богородица му се явила и го зарадвала, че му е простено. Но в същото време тя го информирала, че при Второто пришествие на Христос смелата му ръка ще бъде осъдена.
И ето чудо!

На Атон има такава традиция след три години да се отваря мястото на упокоение. И в този ден се случила невероятна, но в същото време доста страшна гледка: всички кости на дякона била светли, а ръката, с която удари Небесната царица, била неразложена и черна.

И до ден днешен тази ръка се пази в манастира в памет на непонятната любов на Нашата Пресвета Богородица, която въпреки всичко ни прощава нанесените й обиди, волни и неволни.
Разбира се, тук е важно покаянието на самия грешник и молитвата за него.

Прости ни, Господи и Богородице, за всичките ни грехове.

Отвори вратите на милостта към нас, Пресвета Богородице, които се надяваме на Тебе, да не погинем, но да се избавим от бедите чрез Тебе, Ти си спасението на християнския род.