Свекърва ми вложи цялата си власт, за да ме унищожи: Последвалите събития окончателно ме съсипаха:

Свекърва ми е вложила цялата си власт, за да попречи на мъжа ми да се развива и да разгърне способностите си. Това семейство се е капсулирало и не допуска до себе си външни хора. Свекърва ми също нямаше приятели, нямаше дори познати. Никога не идваха гости. Най-важното за нея беше редът. Често ме е укорявала за безредието, но никога пряко. Нито веднъж не ми е казала, че нещо не е както трябва, но не пропускаше случай да подчертае колко е горда, че са я научили да води домакинството по най-добрия начин и да готви отлично.

Разбира се, всички, които принадлежаха към дома й, трябваше да се стремят към нейното съвършенство.
Когато най-после събрах сили и се махнах оттам, мъжът ми обиколил всички познати и им разправял, че с мен е живял в пълно безредие. Всички в семейството ме смятали за неподредена и едва ли не мръсна.

При това аз се старах години наред да поддържам дома си в образцов ред, за да задоволя семейството му. В самото начало не знаех нищо, но с годините се научих. Почистването винаги беше цяло мъчение, а когато родителите му идваха на гости, всичко трябваше да блести. С течение на годините ставах все по-добра в почистването и подреждането, но все не можех да угодя на майка му. Понякога се случваше да ми дойде на гости приятелка и мъжът ми започваше да подрежда точно стаята, в която седяхме! Демонстративно!

Събираше нещата в шкафовете и ги нареждаше наново, за да демонстрира, че аз си седя най-спокойно, вместо най-сетне да се хвана на работа. Това беше и от ревност. За разлика от него аз имах широк кръг познати.
Разбира се, аз не можех да живея като него, исках интересни преживявания. Понякога, но само когато имахме сериозни причини, можехме да подслоним децата при майка му. Но ако искахме да отидем просто на танци, не ги приемаха.

Това се смяташе за неприлично. Бракът ни трая цели 15 години, но нито веднъж не се е случило мъжът ми да прояви желание да ме изведе някъде.
Само свекърва ми имаше право да отсъди основателни ли са причините или не. След това идваше въпросът: непременно ли трябва да отидете там? Само веднъж отидохме да танцуваме и вечерта се оказа пълен провал. Бяха опънали палатка по случай някакъв празник, всички седяха на групи и се забавляваха, само ние двамата седяхме като загубени и мълчахме.

Един ден преживях нещо, което ми отвори очите: крушката в кухнята угасна и четиригодишният ми син извика: „Трябва да се обадим на баба, трябва да се обадим на баба!“ От очите ми сякаш падна перде. Помислих си, аха, значи дори за такава дреболия сме длъжни да се обадим на баба. Баба урежда всичко, тя трябва да реши дали да сменим изгорялата крушка. Тогава започнах да се отбранявам.

Първото ми самостоятелно действие беше, че си потърсих работа в детската градина – без заплащане. Но все още не се изправях открито срещу нея, търсех си свои ниши. Винаги избирах нещо, което можех да легализирам външно. Защото моята задача беше да си остана вкъщи, да домакинствам и да си гледам децата. Така искаше свекърва ми. Тя не беше съгласна да тръгна на работа, особено след като бях родила две деца. Жената е домакиня и майка и няма право да работи. При това аз дори не ходех всеки ден в детската градина.

С помощта на работата си в детската градина започнах да се разграничавам от семейството. Най-после намерих парченце свой свят, където ме признаваха, където сама решавах какво трябва да се прави. Това ми харесваше и слава Богу, не беше в областта на свекърва ми, иначе тя непременно щеше да се намеси.
Лека-полека събрах опит и научих какво е да се живее според собствените решения. Така стигнах до мисълта, че мога да свърша нещо и сама. Семейството ми продължи да живее по обичайния начин, но аз живеех с него само външно.

Понякога организирахме родителски срещи и една вечер мъжът ми си позволи истинско безсрамие. За пореден път се бяхме скарали, че все по-често закъснявам. Изведнъж нахлу в стаята с двете деца (беше десет вечерта!) и ми заяви: „Ето ти децата. Твоя работа е да ги приспиш.“ Стана ми ужасно неловко. Бедните дечица бяха измъкнати от леглата и довлечени в детската градина. Той не искаше да приеме, че и аз имам своя работа. Винаги представяше нещата така, като че работя само за свое удоволствие. Въпреки това не посмях да сложа край на брака ни.

Все едно дали имахме родителски срещи, съвещания или други мероприятия, аз бързах да се прибера вкъщи. Със свит стомах и треперещо сърце. Връщах се вкъщи по-рано от всички други и въпреки това редовно чувах обвинението: „Защо пак се прибра толкова късно?“ Мъжът ми ме посрещаше все с тези думи и аз си казвах, че не е било нужно да бързам.

Дотогава винаги го бях слушала, майка му постоянно го подкрепяше. Когато се прибирах вкъщи, или тъкмо бяха говорили по телефона, или тя идваше и седеше неподвижна с изразителното си лице. Бях сама срещу двамата. Нямах родители, не можех да им предложа противотежест. Баща ми почина рано, с майка си отдавна не се виждах. Въпреки всички тези проблеми станах член на църковния хор и веднъж седмично ходех на репетиция. След всяка репетиция отивахме за малко в едно заведение. Веднъж посмях да участвам в едно пътуване на хора.

Беше ми много трудно да се върна вкъщи. Буквално бях разцъфтяла, чувствах се свободна като никога. Мъжът ми побесня от гняв. Когато се прибрах вкъщи, трябваше да крия чувствата си. Дълго размишлявах как бих могла да си осигуря малко свобода на движение. Най-сетне реших да уча за детска учителка по системата Валдорф, но дълго не посмях да им кажа. Опитвах се да си представя сцената и цялата се разтрепервах. Какво да кажа първо? Как да мина към същинската тема? Трябваше да постигна целта си по заобиколни пътища. Да се справя с мъжа си означаваше да се справя с майка му.

Никога не съм се обръщала пряко към нея. Винаги чрез мъжа си, защото бях уверена, че той ще й каже веднага. Понякога просто го поставях пред свършен факт. Защото никога не можех да му изложа плана си и да го обмислим заедно. Той искаше само да ми пречи.

Когато трябваше да започна обучението си, отидох и му казах: „Нищо не мога да направя, ръководството на детската градина ме кара.“ Това беше половината от истината, така че продължих в същата посока: „Трябва да започна сега, макар че ми е неприятно. Какво ще правим с децата?“ Направих се на отчаяна и смирена, защото много исках да ми разреши. Курсът на обучение се провеждаше три пъти по четири седмици и всеки път се връщах разцъфтяла. Веднъж даже събрах смелост, обадих се по телефона и му казах, че тази събота и неделя няма да си дойда. Той го преглътна с недоволно ръмжене.
Дойде времето, когато започна да ме мъчи чувството, че в това семейство ще се задуша. Един ден свекърва ми отново взе решение през главата ми, за някаква дреболия, но аз избухнах в сълзи. Казах на мъжа си: „Не може така, не е редно майка ти да решава всичко.

Нима моите решения нямат никакво значение?“ Бях ужасена от себе си, че съм се осмелила да стигна толкова далеч! Като никога, той взе моята страна и каза на майка си: „Остави я на мира, тя сама ще реши.“
Скоро след това обаче избягах оттам, тъй като вече не можех да ги понасям. За няколко седмици напуснах семейството, оставих децата си. Писах на свекърва си, че знам много добре какво си мисли за мен, но аз съм решена да оставя всичко това зад гърба си. Предложих й поне веднъж да си помисли защо съм направила тази отчаяна стъпка. Как се е стигнало до това положение, как ме е докарала дотам, че да оставя собствените си деца. Дали поне веднъж си е помислила, че и аз имам чувства? Естествено тя не ме разбра, не поиска да ме разбере. Получих в отговор самодоволно писмо, пълно с обвинения. Само аз бях лошата. Поведението ми било ужасно, никоя майка нямала право да се държи така, все едно какво е преживяла.

След това мое бягство тя отказвала да говори повече с мен. Тя наистина удържа на думата си, до днес не сме си проговорили. Върнах се за малко, но след това си отидох окончателно. Преди пет години се разведохме. Наскоро я срещнах в супермаркета, беше със свекър ми, който ми намигна. Той няма право да ме поздравява, а тя минава покрай мен като покрай стена.
Днес си казвам, че съм попаднала на символна връзка между майка и син. Майката на мъжа ми упражняваше тотален контрол. Той й се покоряваше безусловно.
Преди да се изнеса окончателно, казах на мъжа си, че вече не искам да бъда само сексуален обект и домакиня. Той ми отговори буквално – помислих, че не съм чула добре: „И защо, нима това не е достатъчно?“ Той изобщо не ме разбра. Всъщност аз не го и очаквах. Първо помислих, че ме иронизира, и попитах дали съм го разбрала правилно. Но той говореше сериозно. Не искал нищо повече от мен. Когато казах, че това е невъзможно, че сигурно и той иска съпруга и партньорка, разбрах по очите му, че наистина се е оженил само за да има сексуална партньорка и домакиня. За всичко друго си имаше майка си.

източник