Страхът и отчаянието от изневяра ме тласнаха към алкохола:

Миналото лято, през юли, бяхме на почивка на гръцки остров. Беше толкова хубаво и отпускащо, и през ум не ми е минавало, че се задава буря, която може да помете брака ми.

Дни след като се прибрахме, Янко се промени до неузнаваемост. Започна да закъснява, хапваше набързо и се изнасяше на остъкления балкон, където пушеше цигара от цигара и водеше безкрайни разговори. Покажех ли се, ми махаше да се разкарам. Лягаше си в малките часове, сутрин пиеше кафе и излизаше. Опитите ми да разбера поведението му, оставаха без отговор, а проявях настоятелност, ставаше груб.

Виждах как от ден на ден се отдалечава от мен, уплаших се, че в живота му има друга жена, дори си я представях – руса, стройна, елегантна и по-млада. И страхът и отчаянието, ме тласнаха към алкохола. Пиех само толкова, колкото да притъпя болката от изневярата на Янко и добия смелост да го накарам да признае за връзката и ми каже какво ще стане с нас занапред. Така и не събрах кураж за откровен разговор, но не спрях с водката. Разреждах я с кока кола, уж пия. Нескафе. Колежките ме прикриваха, защото бях споделила с тях, че съпругът ми си има любовница, пренебрегва ме и сигурно ще ме напусне.

Един ден явно съм прекалила с алкохола. Сигурно съм залитала по стълбите към асансьора, когато яки мъжки ръце ме хванаха, за да не падна. Познах съседа Петър, на моята възраст, разведен и живее сам. За него говорят, че често вкарвал различни жени в жилището си, но тогава в главата ми бе мътилка и ми бе все тая кой ме е награбил. Дори не реагирах, че спряхме на неговия етаж и ме заведе в дома си.

Попита какво да ми предложи за пиене, а аз, вместо да кажа кафе, се изцепих: водка!

Петър също си наля, седна до мен започна много нежно да ме прегръща и милва навсякъде. Вероятно съм имала нужда от мъжки ласки, защото не усетих как от едни целувки стигнахме до леглото. Не само, че не почувствах удоволствие, ами стисках зъби да не повърна върху чаршафите му, толкова ми бе зле. Едва изчаках той да свърши и хукнах към тоалетната да повръщам.

Дълго плисках лицето си със студена, после си взех душ. Когато влязох при него, вече поизтрезняла, му заявих, че е било грешка, направила съм го под влияние на алкохола и т. н. Петър ме изгледа насмешливо и отвърна: „И да искаш, друг път няма да има. Рядко не повтарям с жените. Просто не бях чукал пияна жена и ми бе любопитно да пробвам…“

Прибрах се като парцал вкъщи. Изминаха две ужасни седмици. Аз се раздирах от угризения, вече не издържах на мълчанието на Янко, когато възелът се разплете. Докато сме били в Гърци, колегата му допуснал голяма грешка, провалил договор за стотици хиляди и натопил Янко. Уволнили мъжа ми дисциплинарно, а и трябвало да връща пари на фирмата. Той наел двама адвокати, наложило се да намери и вещи лица. Но всичко това отнело много време и нерви. На моменти губел вяра, че някога истината ще излезе наяве и не знаел на кой свят се намира…

А аз го предадох по най-грозния начин, при това с един развратник, който цинично ми заяви, че не бил пробвал с пияна жена. Просто експеримент за кеф.

Разревах се от срам. Исках да разкажа на Янко всичко. Да му обясня, че съм му изневерила, без да съзнавам какво правя – пияна и отчаяна от отчуждението между нас. Да се разкая и го моля за прошка. Отворих уста, но той я запуши с дълга и страстна целувка. Може би така е трябвало да стане, съдбата го наредила, си помислих гузно, и се отпуснах в прегръдките на съпруга си.

Всяка нощ, след като усетя равномерното дишане на Янко до мен, се упреквам как можах можах да го направя? Опитвам се да си внуша, че не е изневяра, ако жената е била пияна и не е изпитала нищо. Но дълбоко съзнавам, че търся оправдание и потъвам от срам…

Виолета

източник