След трите неуспешни връзки, вече съм напълно убеден: единствената жена, която всеки мъж трябва да слуша, е майка му:

Здравейте! Следя вестника отдавна и продължавам да се учудвам на читателите – мъже, които се надяват чрез него да открият партньорка, с която да ги свързва обща съдба, интереси и поглед към живота. Не искам да ги обезкуражавам, но силно се съмнявам, че ще се получи. Е, как да стане, след като почти всяко второ писмо е от озлобена жена, попаднала на пияница, побойник, грубиян, с мижава заплата, безотговорен към децата и семейството.

С две думи, през погледа на българките, тукашните мъже в общи линии сме пълни боклуци. Ако обаче е чужденец, особено италианец, французин или испанец, пътят към щастието им е в кърпа вързан. Веднаж не прочетох някоя да признае и свои грешки за провала на връзката или брака си. Това е пълно лицемерие и самозаблуда. Младите момичета се подвеждат по романтичните сериали и мислят, че и в живота се случва красиво, но бедно момиче да завърти главата на преуспелия бизнесмен, да го разведе, да се настани в къщата му с басейн, да има собствена кола и кредитна карта с петцифрени авоари.

Не по-долу падат и разведените жени, които драпат да осигурят бъдещето на децата си от предишния брак, за сметка на наивника от втория. И едните, и другите са ми ясни като бял ден, още повече че го казвам от опит. Разбрах, че единствената жена, която всеки мъж трябва да слуша, е майка му. Само тя го обича искрено и няма да го подведе или използва. Да, но го проумях, след като се опарих.
Първата ми съпруга Цани бе и първата ми голяма любов. Бях си внушил, че това е жената, с която ще изживея живота си. Цяла година я ухажвах, тя ми се изплъзваше, а това още повече ме амбицираше. Най-накрая я свалих и след седмица се оженихме. Години по-късно разбрах, че се е омъжила за мен, за да направи напук на мъжа, с когото е имала дълга, но безперспективна връзка. А аз, глупакът, реших, че най-после ме е оценила и се е влюбила.

Майка ми от самото начало не я хареса, подхвърляше ми, че не сме един за друг, но аз не се връзвах на приказките й. Раздавах се на макс, угаждах на капризите на жена си и бях щастлив. Страдах много, когато тя направи два спонтанни аборта, но после се убедих, че е било за добро. Щяхме да създадем нещастно дете. Защото след три години семеен живот Цани ме напусна. Събра си багажа и най-безцеремонно ми заяви, че мъжът, с когото е била преди, най-сетне се развел и й предложил брак. Каза го, сякаш ми съобщаваше, че отива на шопинг в мола, а не че напуска живота ми завинаги.

Втората – Радост, я доведох у дома със Сашко – 7-годишния й син. Разведох я из апартамента, показах й трите спални, двете бани, огромния хол, терасите. Явно й хареса, защото се съгласи да се премести при мен на следващия ден. Изпратих ги, а като се прибрах, мама седна до мен и каза, че ако трябва да избира, би предпочела с момчето да живее, отколкото с майка му. Нещо я притеснявало в начина, по който оглеждала навсякъде, сякаш ще купува жилището.

И ме помоли да не избързвам с женитбата. Ядосах й се, но реших да не я огорчавам, точно тогава имаше проблеми със сърцето, бяха й поставили два стенда.
Добре, че послушах. Радост бе красива, с изваяна фигура и много страстна в леглото, но с отвратителен характер. Беше все недоволна, все не й стигаше онова, което имаме. Завиждаше на колежки, съседи, роднини и го коментираше на глас, най-вече в присъствието на майка ми, с която живеем заедно. За двете години, в които бяхме под един покрив, смени пет пъти работата си. Твърдеше, че напуска, защото не я оценяват и й плащат малко, но по-вероятно бе заради конфликтите, които създаваше. Най-болно ми ставаше, когато в събота и неделя Сашко, който живееше при новото семейство на баща си, ни гостуваше.

Радост го травматизираше – караше му се и говореше ужасни неща за бившия си съпруг, горкото момче се свиваше от притеснение, а майка ми вдигаше кръвно. В един момент Сашко отказа да идва и да се вижда с Радост, тя пък започна да тормози майка. Един ден прекали и аз я изгоних. Тръгна си с два куфара и три сака, явно ги бе натъпкала с неща, които е успяла да задигне от дома ми – бижута на мама, сребърни прибори и свещници, мои пари, които държах в едно чекмедже, някои дребни неща, за които впоследствие разбирахме. Едва ги набута в асансьора, но преди да тръшне вратата му, изкрещя високо, за да я чуят съседите: „Махам се от проклетия дом, от този стиснат и импотентен мъж и дъртата вещица!!!“

Не мога да пропусна и третата жена до мен – Дани. Връзката ни бе подобна на сценария на филма „Хубава жена“. Не мога да твърдя, че е била проститутка, но след време подочух, че преди мен е имала интимни отношения с възрастни богати мъже. Беше с 19 г. по-млада от мен, една малка, чаровна съблазън. Вероятно е останала без спонсор и без пари, защото истината е, че тя ме свали. Може и да ме е харесвала, защото не бях чак толкова богат, та да иска да ме върже, но аз в самото начало свалих картите и заявих, че повече нито ще се женя, нито ще живея на семейни начала. Разбира се, издържах я, докато следваше, плащах й наема, обличах я и я водех на почивка. И си я обичах по особен начин – като нещо преходно, което рано или късно ще ме напусне. В смисъл, не пилеех чувства, а се радвах на удоволствието, което взаимно си доставяме.

И се оказах прав. Когато Дани се дипломира и започна работа в една фирма, успя да свали шефа си – 36-годишен ерген, и се омъжи за него. Разказа ми всичко и скъса с мен почтено. На раздяла се просълзи и ми благодари за чудесните мигове, които съм й подарил. Сигурен съм, че ще е добра съпруга и майка, защото душата й не бе покварена. Затова за нея винаги си спомням с добро.
За останалите ми връзки няма какво да кажа. Някои са мимолетни, други по-продължителни – зависи от жената. Но винаги имам едно наум и държа сърцето си настрани. И помня заръката на мама: „Пази се, сине, и не забравяй – парен каша духа!“
Венци

източник