След смъртта на съпруга си разбрах, че е имал друго семейство, на което е завещал половината си състояние:

Знаете ли, през живота си съм видяла много житейски драми свързани с наследство и изневяра, но това, което ми се случи преди шест месеца, надвишава всякакви граници на допустимото. Неотдавна съпругът ми почина. След смъртта му разбрахме, че е имал друго семейство, на което е завещал половината си състояние.

На първо място останах шокирана, защото не знаех за съществуването на любовницата му и извънбрачната им дъщеря, а на второ се ядосах, че им оставил толкова голям дял. Разбирам, че той беше мил човек, който се грижеше за ближния си, но все пак ние сме неговото законно семейство. Не само че ми е изневерявал и благодарение на моята подкрепа успя да изгради печеливш бизнес, а се оказва, че ни е сложил на един кантар с любовницата си и копелето им.

Опитах се да поговоря с тях, но те не искат да контактуват с мен. Явно вече са разбрали, че са богати наследници и отказват всякакви преговори.

Нелепото е, че те дори не могат компетентно да се разпореждат с предоставеното им наследство. В края на краищата никой от тях няма образование или опит. Бяхме готови да им предложим сделка, т.е. да закупим на двойна цена активите на фирмата, стига да нямат нищо общо с нашата фирма. Но неграмотните майка и дъщеря категорично отказват да изслушат разумните ни предложения. Сега, когато пиша тези редове, от очите ми се стичат сълзи.

Гневът, който имам към това семейство, всъщност е насочен към покойния ми съпруг. Не разбирам как толкова години се преструваше на добър съпруг и баща, а зад гърба ни е имал друго семейство. Дори преди самия си край, той не се покая и отнесе в гроба тайната за тях. Какво е целял? Да ни изненада? Е, успя.

Децата ми напълно ме подкрепят и също са объркани, узнавайки, че баща им е лъжец и прелюбодеец. Те ми предложиха да се свържем с полицията, за да проверят старателно дали това е действителната воля на покойника. Близките ми подозират, че съпругът ми е бил насилствено принуден да промени завещанието си.

След тази случка ми е трудно да се доверя на хората. Отчасти спрях да вярвам на децата си, защото ако собственият ми мъж ме предаде толкова подло, защо и те да не го направят някой ден? Прекарах със съпруга си повече от 40 години – бях с него от самото начало, а сега жъна плодовете на коварното му предателство. Много ми е трудно да приема реалността, но знам, че на този етап нямам друг избор.

източник