Стефани се върна в Юта, за да продаде къщата на покойните си родители, но след като подремна, чу звук, идващ от тавана. Беше тъмно и мръсно, но горе имаше и нещо шокиращо.
„Уф, това беше дълго пътуване“, каза си Стефани, докато излизаше от колата си и протягаше ръце над главата си. Беше осем часа път с кола от Денвър, Колорадо до Юта, и беше трудно. Можеше да лети до там, но искаше да вземе колата си, в случай че искаше нещо от къщата.
Тя беше там, за да почисти, да надзирава някои ремонти и да пусне къщата на покойните си родители на пазара за продажба. Когато баща й почина години по-рано, Стефани взе майка си в Денвър със себе си. Но по-възрастната жена почина наскоро и беше време да продадат изоставената им къща.
Стефани знаеше, че ще има нужда от тонове подобрения, преди да може да бъде включена в списъка, но беше готова. За щастие цените на недвижимите имоти се покачиха в района и трябваше да достигне разумна цена, след като бъде готов.
Отвори багажника на колата си, тя грабна чантите си и отиде до верандата. Отне й малко сила, но най-накрая успя да дрънка с ключовете достатъчно, за да отвори входната врата.
Атмосферата беше ужасна. Във въздуха се носеше застояла миризма, паяжини и мръсотия. Но поне всички мебели бяха покрити с одеяла, за да ги предпазят.
Изглеждаше, че хладилникът е включен и работи перфектно по някаква причина. „Мама трябва да е оставила хладилника включен. Сметката за ток трябва да е астрономическа“, каза си тя, чудейки се защо енергийната компания не го е спряла. Но тя щеше да се тревожи за това по-късно.
Тя реши да извади новите одеяла, които беше донесла със себе си, и да смени тези в старата си спалня. Ако смяташе да остане там известно време, й трябваха нови нови чаршафи на леглото, което изглеждаше доста привлекателно след това. Така тя легна там за секунда и бързо заспа.
Тя се събуди няколко часа по-късно, чувствайки се отпаднала. Нещо я беше събудило. Отнякъде се чу тих вик. Но къде? — зачуди се тя и внезапно силен удар я накара да погледне към тавана.
Очевидно старите къщи скърцаха от време на време, но това беше различно. Нещо или някой беше там горе. Въпреки че се страхуваше, Стефани трябваше да разследва. Грабвайки фенерче от чантата си, тя бързо се качи горе, за да провери нещата.
„Здравейте?“ — попита тя във въздуха, надявайки се нищо да не й отговори, докато влизаше в тавана. — Има ли някой тук?
Наоколо имаше кутии и още повече паяжини и тя почти не виждаше нищо. Но тя премести фенерчето си и изведнъж едно лице я погледна директно с широко отворени очи.
„АХ!“ — изпищя тя и едно бебе започна да плаче.
„ЗДРАВЕЙ! КОЙ Е ТАМ?“ — изрева тя.
„Тихо, моля. Тук съм. Тук съм“, внезапно каза женски глас.
Стефани най-накрая намери ключа за осветлението и запали електрическата крушка в средата на тавана. Седейки в единия ъгъл, тя видя жена, която държеше плачещо бебе в ръцете си.
„Кой си ти?“ — попита тя, все още задъхана от уплаха.
„Аз съм Сара. Моля ви, не искам нищо лошо. Но моля ви, не викайте отново“, помоли жената.
„Е, ти ме изплаши. Здравей, Сара. Какво правиш тук?“ — попита Стефани, като понижи глас, за да не безпокои отново бебето.
Сара се изправи от мястото си в ъгъла и се приближи до Стефани. „Това е дълга история, но всъщност нахлух в тази къща, когато моето бивше гадже неудачник ме изгони“, обясни Сара, опитвайки се да звучи смешно.
— О!
„Видях това място и нямаше никой вътре. Живея тук от известно време“, продължи Сара.
— Значи трябва да си включил хладилника? — учуди се Стефани.
— Да, за щастие електричеството все още работи добре.
„Е, добре. Слизай. И аз не искам нищо лошо“, любезно предложи Стефани.
Долу Стефани огледа кухнята и намери няколко пакетчета чай. Бяха стари, но щяха да свършат работа. Сара седна срещу нея, след като остави бебето в друга стая да спи спокойно.
Дълго си говориха. Сара разказа на Стефани всичко за живота си и как е тръгнал надолу, особено след раждането на бебето. Приятелят й я изхвърли, защото явно вече не обичаше бебета и тя нямаше къде другаде да отиде. Стефани кимна, разбирайки затрудненото положение на жената.
— Ще замина утре сутрин — каза Сара.
Стефани поклати глава. „Не, не. Можеш да останеш тук. Но имам предложение за теб. Трябва да почистя тази къща и да я оправя, защото я продавам. Какво ще кажете да ми помогнете? Мога да ви платя малко , а вие можете да останете в една от стаите с бебето“, предложи тя.
„Това е твърде щедро“, въздъхна Сара и очите й се насълзиха.
„Наистина не е. Има много работа за вършене тук“, отговори тя и се засмя. Сара се присъедини към нейното веселие.
През следващия месец Сара й помогна да подготви къщата. Тя също беше добра в ремонтите, особено на ВиК, което спести на Стефани тонове пари. След това тя получи дистанционна работа, която й позволи да печели от вкъщи, докато помагаше на Стефани да подготви всичко.
Въпреки това, когато къщата беше готова, Стефани реши да я даде под наем на Сата. Тя осъзна, че не иска да продава дома на родителите си и се довери напълно на Сара. Тя се върна в Денвър и Сара й плащаше веднага всеки месец.
Какво можем да научим от тази история?
Дайте шанс на хората. Стефани беше така любезна да предложи на Сара място за настаняване в замяна на нейната помощ. В крайна сметка това й беше от полза.
Винаги имайте резервен план. Сара беше изгонена от дома си и нямаше къде да отиде. Винаги трябва да сте подготвени и да имате план Б за всеки повод.
Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG