След 20-годишен брак научих, че дълго време мъжът ми е имал любовница:

Писмото:

Здравейте, приятели! Никога не съм мислила, че и аз ще ви пиша, но ето че се случи. След 20-годишен брак научих, че дълго време мъжът ми е имал любовница.

Не знам по какви причини е решил да скъса с нея и тя, за да му отмъсти, започна да ми звъни. Спокойно ми разказа къде са се виждали, къде са ходили двамата на почивка, с какви нежни думи я е наричал, какви подаръци й е правил.

А най-гадното беше, когато заяви, че не разбира защо е предпочел да остане с мен, вместо да се разведе и да се ожени за нея.

Помолих я да не ми звъни повече, но тя не се отказва. Боли ме от предателството на съпруга ми, когото боготворях и имах за най-честния и достойния мъж на света. Светът ми се срути. Не минава ден, без той да ми се извини, след като истината за изневярата му излезе наяве.

Твърди, че ме обича и онова, с другата, е било грешка. Само че тази грешка е продължила 10 години – половината от брака ни! Не мога да приема извиненията му, не мога да му дам прошка, макар със сърцето си да разбирам, че е искрен.

Ако го направя, ще е само на думи. Продължавам да върша задълженията си вкъщи като робот, мълчаливо. Абсурд е да се разведем, защото го обичам, но пак повтарям – трудно ми е да простя.
Яна

Отговорът:
Здравей, Яна, благодаря ти за писмото и доверието към нас! Признавам, че да научиш подобно нещо ей така – като гръм от ясно небе, си е истинско изпитание, което може да се сравни със силно земетресение в населено място – някои постройки няма да издържат и ще рухнат, други ще се попропукат, но ще устоят.

Както за къщите ни, така и за връзките ни подобни разтърсващи моменти са истинската проверка за устойчивостта на нашите отношения.

При теб кризата вече е факт, сега трябва да преминеш през нея и да видиш освен самата себе си какво още можеш да спасиш. Имаш време да прецениш ситуацията, включително и да потърсиш помощ, за което те поздравявам!

Виждам, че обичаш съпруга си и си устояла да не пратиш всичко, което сте създали през годините, по дяволите, заслепена от бурните емоции. Ако се върна към метафората със земетресението – вашата къща е преживяла големия трус, сега остава да решите дали и колко ще инвестирате в това да я поправите, както и да видите дали все още ще искате да останете да живеете в нея заедно.

Сигурен съм, че сама разбираш колко са важни отношението и подходът ти към настоящата ситуация. Явно, вече си проявила огромно търпение и самообладание, изслушвайки всичко, което зарязаната любовница ти е изсипала.

По този повод – ако още не си успяла, то време е и ти да й захлопнеш вратата (или по-точно телефона). Нека възпитанието ти не те подвежда, няма какво да я молиш да не ти звъни – просто я ограничи, блокирай номера й ако трябва, недей да четеш подхвърлени писма и други подобни.

Колкото по-категорична и твърда си, толкова по-скоро тя ще се откаже да те тормози. Ако това е нейният начин да преживее края на аферата им, то ти не си длъжна да слушаш пикантни подробности за тях двамата (да не говорим, че много от това може и да не е самата истина).

Това, че мъжът ти се извинява, за мен означава, че разбира и поема вината си, освен това явно наистина иска да остане с теб. Все пак трябва да отбележим и факта, че той вече е бил приключил връзката си със своята любовница и чак тогава ти си разбрала за нея.

Щом я е оставил, значи (отново) те е избрал. Знам, че това не е достатъчна утеха за теб в този момент, но все пак съм длъжен да ти го напомня.

Яна, никой не очаква да простиш веднага и напълно, то и не е възможно да стане така, ето защо би било само на думи, ако го изречеш в този момент. Счупената и после залепена ваза вече не е същата или поне ние мислим за нея като за различен предмет… Какво да кажем за човека, когото сме обичали от все сърце, а се оказваме предадени именно от него?! И все пак има не една, а няколко светлинки в този тунел и ако избереш да им дадеш шанс, ще можеш да излезеш отново на светло с мъжа до себе си. Ще ти отнеме време и може никога да не можеш да мислиш за него както преди, но може някой ден да го почувстваш отново достатъчно близък.

Ти описваш много точно как се чувстваш, на мен ми остава само да ти допълня картинката от гледна точка на теорията – когато сме предадени, ние, естествено, обвиняваме този, който го е направил, и изпитваме толкова силни гняв, тъга и болка. Истината е, че не страдаме само заради конкретната причина, а преживяваме загубата на доверие, и то не само към конкретния човек, а изобщо в хората, в света… Подобни събития силно разклащат дори собствената ни ценностна система. Например: „Ако този човек ме е излъгал, то аз наистина ли съм глупак?”, или ще реша, че „всички мъже/жени лъжат и изневеряват”…

Подобни негативни твърдения могат да ни променят дори повече, отколкото слагането на край на връзката. Ето защо едно от златните правила при подобна ситуация е да не се взимат прибързани решения, защото те ще са плод на болката и гнева ни, а те никога не са добри съветници. След подобно преживяване човек има нужда от време, за да осъзнае случилото се и да излекува раните си. Дали ще се отдаде на обвинения към себе си и (или) към партньора си, или с носталгия ще си спомня времето, когато всичко помежду им е било наред, всеки сам избира по кой път да тръгне. При всички случаи обаче отнема време да съберем парчетата и да ги залепим по местата им, а още по-трудно, когато очите ни са насълзени…

Яна, сигурен съм, че вече многократно си прехвърлила през ума си всички логични причини „за“ и „против“ относно това да продължиш брака си и ако не греша, вече си направила своя избор. Останалото ще свърши сърцето ти, един ден ще усетиш, че можеш да мислиш за случилото се, без то да се разкъсва от болка. Постепенно ще усетиш, че гневът и тъгата по изгубеното доверие са отстъпили място на по-ведри чувства. Мъжът до теб се опитва да ти се извини, дай му шанс и виж докъде може да ви доведе това, без гръмки обещания и клетви, просто ти и той. Кой знае, може един ден за теб най-скъпоценната ваза да е тази, която сте залепили парче по парче? Желая ви успех и хармония!