„Скочих от самолета, но парашутът ми не се отвори и се ударих в земята с над 160 км/ч“:

След като скочи от самолета, Джоан падна на земята от 2000 метра височина и успя да оцелее след ужасното падане с множество счупени кости и наранявания на вътрешните органи.

Опитната парашутистка и медицинска сестра Джоан Макконвил (55) сега се занимава с мотивационно говорене. Тя живее в графство Антрим, Ирландия със съпруга си Джо (61), бивш инструктор по парашутизъм. За The Sun тя си припомни ужасяващия скок от самолета от 2000 метра височина, когато парашутът й не се отвори.

– Погледнах от самолета, погледнах цветните полета и къщи, които бяха като малки точки под нас. „Ще се видим долу“ извиках на гаджето си Джо, преди да изскоча. Като опитен парашутист усетих познатото въодушевление от свободното падане. Бях щастлива, а в същото време тренирах завъртането на 360 градуса, което бях започнала да уча тогава – спомня си Джоан, обяснявайки как се е забавлявала във въздуха. Приятелят й Джо я поздрави за добрия ход.

– Сякаш бяхме спрени във времето и се смеехме един на друг. Изведнъж го видях да сочи към мен, но нямах представа какво иска да каже. Тогава той дръпна въжето на парашута и тогава разбрах колко близо сме до земята. Трескаво дръпнах въжето си, но в същото време аварийният ми парашут се активира и се оплете. 

Имаше объркване. Земята се въртеше под мен, сградите и дърветата се приближаваха, а коланът беше увит около врата ми – разказва Джоан, обяснявайки как е преживяла филмова сцена, в която целият й живот минава пред очите й. Синът Аарон беше на девет години по това време, а Матю беше само на четири години. Усещаше топлия им аромат, докато ги прибираше в леглото преди лягане.

– Иронията беше, че дори нямах намерение да скачам на онзи 1 април 1995 г. Само две години по-рано, през юни 1993 г., бях скочил сам с парашут за първи път в живота си, за да събера пари за благотворителност. През следващите две години с Blueskies в графство Антрим скочих 63 пъти. 

В клуба срещнах Джо, инструктор по скачане с парашут, и през септември 1994 г. станахме двойка – продължи Джоан, обяснявайки как като самотна майка, работеща на пълен работен ден като гледачка, скачането с парашут й даде прилив на вълнение и адреналин, които я накараха да се чувства толкова по-добре. В злополучния следобед тя се отби в клуба съвсем случайно, защото вършеше дребни работи из града. Тогава Джо я помоли да се присъедини към него в скока.

𝙍𝙚𝙫𝙞𝙨𝙞𝙩𝙞𝙣𝙜 𝙩𝙝𝙚 𝙨𝙞𝙩𝙚…I came bouncing down the stairs in one of my “I’m not taking any crap from anyone today”…

Публикувахте от My Piece of Sky By Joanne McConville в Вторник, 25 октомври 2022 г.

– Самолетът излиташе само ако беше пълен и имаше свободни места, затова се съгласих. Оставих синовете си при приятели. Първият парашутист изскочи на около 1000 метра , вторият на около 1500 метра, а след това се изкачихме на около 2000 метра. Тогава аз и Джо изскочихме и една минута и 10 секунди по-късно паднах на земята със скорост над 100 мили в час. Хората тичаха и видях Джо да тича към мен. Чух животински писък и ми трябваха няколко мига, за да разбера, че съм аз – разказа най-лошите моменти от живота си Джоан.

Междувременно тя припаднала, докато я карали към болницата. Веднага я преместиха в операционната. Тя счупи лявата си бедрена кост, таза, лявата китка, лицевите кости, включително скулите и челюстта, и загуби повечето си зъби. Тя нарани черния си дроб, имаше счупен череп и загуби много кръв.

– Отне известно време, докато физическите ми наранявания заздравеят, включително зъбните импланти, но Джо и децата се погрижиха за мен. Момчетата се опитваха да разберат какво се е случило и това ни сближи още повече с Джо. Не можех да повярвам, когато той отново отиде да скача с парашут още на следващата седмица, но разбрах, че това е негова работа и трябва да се върне. Въпреки това никога повече не скачах – разказва Джоан.

Тя и Джо се ожениха през август 1997 г., а три години по-късно им се роди дъщеря Ела-Роуз. Джоан напредна в работата и вместо да работи с пациенти, тя се премести в ръководството на националната здравна система. Въпреки че на пръв поглед всичко беше наред, Джоан признава, че се е борила с трудности.

– Физическите последствия от инцидента може и да са излекувани, но психологическите бяха много по-трудни, защото сънувах кошмари и депресия. За да се справя по-лесно с тези проблеми, реших през 2020 г. да пиша за всичко, което преживях. Беше ми трудно да преживея всичко отначало, но изживях катарзис. На следващата година се върнах за първи път на мястото на инцидента. Минаха почти 25 години и нямах представа как ще реагирам. Въпреки това беше спокойно и имах време да погледна невероятната величина на това, което бях преживяла – каза Джоан, обяснявайки как е усетила прилив на благодарност за всичко, а резултатът е първата й книга чрез описание на това, което е преживяла .

– Сега работя като мотивационен лектор, разказвайки моята история за оцеляване. Още веднъж посетих мястото на катастрофата, донесох и писмо, което си написах. „Виждам те да лежиш на земята, съкрушен, шокиран и уплашен, и ми се иска да те прегърна и да ти кажа, че всичко ще бъде наред“, написах. https://vazhno.bg/След това оставих писмото на земята, обърнах се и се върнах при семейството си, за да продължа да живея всеки ден, сякаш съм го получила като подарък – завърши Джоан.