Важно
Изгубена, разрошена, трепереща… Ученичка от Красноярск спаси мръзнеща в снега котка. Тя го взе от улицата, затопли го и го даде на доброволците. И скоро стана ясно: собственикът е търсил това „изгубено нещо“ цели шест години!
Прекрасна история за истинската преданост на човек и не само.
Снежна топка
Беше вечер в началото на февруари. Осмокласничката Снежана* се прибирала от училище. И изведнъж тя забеляза: малка фигура се сгуши на покрития с лед тротоар. Изглеждаше като буца мръсен сняг. Но не, беше котка. Съвсем сам, на вятъра и студа. Изстинал до кости.
Не можех да оставя живо същество да умре на студа – сърцето ми трепереше. Тя го взе и бързо се прибра на топло. Нарече я Снежна топка – откакто я спаси от снежна преспа (е, почти).
Уви, не беше възможно да се задържи. В апартамента вече има две кучета и котка. Тогава решихме да публикуваме в социалните мрежи. И те също писаха на доброволците. За щастие те реагираха мигновено.
Телман
„Обадихме се и помолиха да приютим котката поне за през нощта“, каза за „Комсомолская правда – Красноярск“ Наталия Жидкова, основател на приюта за котки „Златно сърце“. „И на сутринта веднага го прибраха. Вярно, той е сив и прякорът – Снежна топка – не му отива. Посъветваха се, нека бъде Thälmann, за името на улицата, където беше спасен.
Активистите за правата на животните имат практика: когато получат нов домашен любимец, те веднага правят публикация (VK, TG канал, Zen): намерено е животно, такива и такива признаци. Кой знае, може би някой го търси?
- След това заведохме котката във ветеринарната клиника. Там той беше прегледан, третиран за насекоми и кастриран (в противен случай не можеше да отиде в приюта). Оказа се, че здравето му е добре. Има леки промени в бъбреците (поради възрастта) и това е всичко. Няма хронични заболявания, бълхи също. Мръсен, но не измършавял, не бит. Не се страхува от хората. Най-вероятно на улицата неотдавна.
Как се озова там, защо? В края на краищата те се грижеха добре за него. Може би е загубил собственика си (той почина и отиде на военна служба) и нямаше кой да се грижи за домашния любимец? Или котката просто е избягала от къщата, без да бъде последвана? Все още няма отговор.
Във всеки случай Snowball-Telmann се оказа късметлия.
А колко неустоим беше – на мига очарова всички доброволци:
- Истински джентълмен! Спокоен. Добре възпитан Невъзмутим. Толкова спретнат човек, добре знае тавата. Беше 100% домашно.
Като всички останали и той трябваше да бъде 10 дни под карантина – в клетка. Нищо, това са правилата. И тогава се случи неочакваното.
„Идва съобщение от момиче на име Виктория“, спомня си Наталия Жидкова. – Тя пише: „Здравейте! Факт е, че през 2018 г. загубих котката си. Погледнах снимката. Мисля, че това е. Ако е възможно, бих искал да го разгледам. Виктория изпраща снимки, оцелели са само две. И там в ръцете й е същата котка, само млада и подстригана. – Разбира се, ела!
Оказа се, че сивата шарена котка е изчезнала от жителката на Красноярск Виктория Подрезова преди почти шест години. И през цялото това време тя не се отказа да го търси.
„Те не си сменят приятелите, имах нужда от него“, сподели тя с кореспондента на КП – Красноярск. – Взех котка през 2016 г. Тогава бях още студент. Исках безпородист, а нямаше пари тогава. Обадих се от обявата “Подаряваме котенца”. И цяла кошница ми донесоха. Всички са бели късокосмести, а един особен е пухкав, тигров на цвят. Реших, че ще е моя. Името за него се роди случайно – Хорнет, чух го в анимационен филм за Лунтик.
„Много хубаво, кралю!“
Но един ден се случи бедствие. Виктория трябваше да се премести в частна къща за известно време. Хорнет, разбира се, го взе със себе си. Беше вече на три години.
Необичайна обстановка, нови миризми, трябва да проучите всичко! Още повече, че лятото е простор.
- И котката изскочи на нашия сайт. Оградена територия, висока ограда. Изглежда, че няма опасност. Кой би си помислил, че ще махне по-далеч на улицата? Така го загубихме. За мен беше трагедия, много плаках. Цял ден обикалях и го търся. Питах хората на улицата, писах в социалните мрежи. Но никаква следа. Най-вероятно са го прибрали. Котката е луксозна. Освен това той има прекрасен характер: привързан, искрен. Някой трябва да е бил алчен.
… Минаха шест години. Но Виктория не забрави своя домашен любимец. Разгледах рекламите за заварени деца в социалните мрежи и се загледах в снимките. Никога не съм взимал друга котка. Тя признава, че през всичките тези години тайничко се е надявала, че може би все пак ще я намерят? Въпреки че разбирах, беше почти невъзможно.
„Помислих си: само ако попаднах при добри хора, живях проспериращо.“ Дори и да не е с мен, най-важното е, че той е обичан. Но всичко се оказа съвсем различно – Вселената ми го върна.
Чудеса! Този ден Вика, както обикновено, седеше на телефона и преглеждаше новинарската емисия. И изведнъж пред нея е снимка на НЕЙНАТА котка. Намръщени вежди, ядосан поглед: „Здравей, царю, удоволствие е!“ Е, точно така, Хорнет. И текстът: котката беше намерена.
„Поколебах се още една седмица: не сме в мелодрама.“ Това не може да бъде! Разгледах снимки и видеа. И тогава най-накрая тя се обади.
Срещата им реши всичко. Спокойният, дори флегматичен котарак сякаш се промени, когато чу гласа на Вики, разказват доброволци от приюта „Златно сърце“. Това трябваше да се види.
„Гледам, той седи в клетка, с пъхнати лапи под него“, спомня си собственикът. – Нека го наречем: „Шершен!“ Щом го чу, веднага се отзова. Той скочи на крака и измяука. Измъкнах го от клетката, той хвърли лапи около врата ми и ме прегърна. Той го грабна и замръзна. Аз плача, той мърка. мой!
Според Виктория тя не се съмняваше: да го вземе или не. Все пак котката е стара. Вкъщи и то веднага!
Между другото, Хорнет се върна в предишния си апартамент, където живееше преди.
„И той влезе, сякаш идваше в собствения си дом.“ Нямаше усещане, че съм на непознато място. Не ме беше страх, не се огледах. Той веднага легна на пода. И тогава той прекара половин ден, легнал на леглото с мен. Той я прегърна с лапи и не я пусна. Първия ден той изобщо не ме напусна, просто се скиташе из целия апартамент.
Своен, той се чувства като господар у дома. Тя прекарва по-голямата част от живота на котката си в сън. Преживя много – почива си. Мърка непрекъснато.
Някои хора ми пишат в социалните мрежи: да, аз съм хайп, котката не е моя. Не, точно така. Как го позна? Има забележими бели петна по гърдите и под лапите, помня го със сигурност. Забелязах ги още в приюта. Освен това той отговаря на предишното си име.
Не мога да му се наситя. Грижа се и купувам екстри. Единственото нещо, което ме разстройва е, че той няма да бъде с мен през целия ми живот. Но аз ще бъда с него през целия му живот. Между другото, сега той никога не стъпва навън (не освобождавам от отговорност за случилото се с котката). Грижа се за него като за диамант!
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG
