Важно
Случвало ли ви се е да усетите как всичко около вас се разпада и изнизва като пясък между пръстите? Само който го е преживял, може да ме разбере. Минах през ада на предателството, и ако сега ви пиша, то е за да дам кураж на онези, които са се предали на отчаянието. Ето и моята история.
Николай не беше първият мъж в живота ми. Бях 27-годишна, когато се срещнахме, той на 30. В хладната есенна вечер стоях на спирката и под носа си ругаех че автобусът не спазва разписанието, а колата ми бе на сервиз. Към мен се приближи млад, елегантен мъж, усмихна се, надвеси се и прошепна в ухото ми: „Не се нервирайте излишно, красива госпожице! Ще погрознеете и остареете без време!!!“ Смятах да го отсвиря с цветиста реплика, но щом го погледнах, си прехапах езика. Цялото му същество излъчваше такава радост, сякаш всички празници му се бяха случили наведнъж и точно днес.
Предложи ми цигара, той също запали и докато ги изпушим, автобусът дойде полупразен. Седнахме един до друг, а между нас запрескачаха флуиди -все едно сме се познавали от години. Вече знаех, че се казва Николай и е мениджър в известна фирма. Когато усети, че се каня да слизам на моята спирка, предложи да пием по питие в близкото барче. Беше завладяваща вечер, не спирахме да говорим за себе си и интересите ни, които напълно съвпадаха. Обичахме едни и същи книги, автори, музика, дори храни и напитки. Направо изумително!
След месец Николай се премести да живее при мен, тъй като разполагах със самостоятелно жилище, а той споделяше тяхното със семейството на брат си.
Три прекрасни години се радвахме налюбов и разбирателство. Мислех, че щастието завинаги е кацнало на рамото ми и е време да увенчаем връзката си с брак и едно или няколко деца. На 30 години се чувствах готова за съпруга и майка. Познавайки характера на Николай, най-вече че не обича да го притискат, реших тактично, но твърдо да взема нещата в свои ръце, така че да излезе като негова идея. И точно тогава дойде ударът.
Връщах се от командировка, без да свалям палтото си нахлух изпълнена с желание да се хвърля на врата на любимия, но видът му ме спря. Николай сякаш ме очакваше, стоеше изправен срещу мен по сако и обувки, а в краката му се мъдреше сакът, с който бе пренесъл личните си вещи, когато се събрахме под един покрив. С поглед, забит в стената зад мен ми съобщи, че негова колежка, с която имали връзка от няколко месеца, била бременна. Напускал ме, защото бил мъж на честта и се чувствал длъжен да поеме отговорносттаза детето. Вдигна сака, грабна палтото си от закачалката, каза „сбогом“, без да ме поглежда и си тръгна. Оттогава мразя да се сбогувам от страх, че може да е завинаги…
Трите години заедно се оказаха сън, от който исках, но не можех да се събудя. Николай се бе появил в живота ми внезапно и така и го напусна. В ужасното утро, което настъпва след сърдечна загуба, светът ти изглежда неузнаваем –чужд, мрачен, зловещ. Знаеш, че никога няма да бъде както преди. Като обезумяла държах глава между дланите си и само повтарях: истина ли е това, което се случи?…Мозъкът отказваше да приеме съветите на вътрешния ми глас, че трябва да погреба Николай и тригодишния ни сън завинаги. Взех платения си отпуск, после две седмици неплатен и се затворих в къщи. Носех като сянка между четирите стени на спалнята, престанах да се храня, почти не ставах от леглото…
Към живота ме върна шефката ми – жена с твърда ръка и нежно сърце, не случайно ръководеше успешно фирма с 200 души подчинени. Заплаши ме, че ще разбие вратата ако не отворя, нахлу с торба, пълна с плодове, храна и бутилка вино. Намери две чаши, напълни ги и ме накара да седна до нея. И вместо тост ми каза думи, които проникнаха дълбоко в замъгленото ми съзнание: „Между болката и нищото по-добре избери болката! Времето лекува болката, докато нищото те хвърля в безвремието от сивота и мрак! Ще го преживееш!. Послушай ме, ако искаш да продължиш да живееш!“
Вдигна чашата, изпи виното на екс и си тръгна… А аз я послушах и оцелях!
Ива
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG
