Съседката ми се промъкна в двора с лопата,останах без думи когато…

Съседката ми се промъкна в двора с лопата,останах без думи когато видях какво изрови от градината ми

Аз обичам да прекарвам време в градината. Нищо не ми носи по-голямо удоволствие от това да видя как розите разцъфтяват и доматите се наливат с цвят. Живея в тази къща вече над десет години и съм вложила толкова труд в този двор, че го чувствам като продължение на самата себе си. Не съм конфликтен човек, но днес се случи нещо, което ме остави без думи.

Сутринта излязох рано за работа, но по обяд се върнах неочаквано – болеше ме глава и исках да си почина малко. Когато влязох в двора обаче, застинах на място. Там стоеше моята съседка Станка – жена, която винаги ми се е струвала малко особена, но иначе не сме имали пререкания. Беше застанала в самия край на градината ми с лопата в ръка. Лопатата се забиваше в земята с упоритост, която ми се стори направо стряскаща.

Първоначално помислих, че става въпрос за някакво недоразумение.

Може би си е загубила нещо и търси? Или пък някое куче е заровило нещо в нашия двор? Но когато видях как внимателно разравяше едно конкретно място, на което преди време засадих лалета, вече знаех, че това не е случайност.

Сърцето ми заби лудо. Подадох глас и я попитах какво прави в двора ми. Тя се сепна, пребледня като вар и започна да мънка нещо за това, че „само гледала дали почвата е добра за цветята“. Цветя ли? С лопата да проверява почвата?! Вече не се сдържах и я накарах да ми каже истината. В този момент тя въздъхна тежко и сякаш се предаде.

Оказа се, че преди много години, когато къщата ми още не е била моя, Станка е заровила на това място нещо много важно за нея. Било време на трудности и тя не е искала никой да знае за това. По думите й ставаше въпрос за „лични спестявания и ценности“, които трябвало да скрие заради тогавашни семейни проблеми. След това обаче се наложило да напусне къщата набързо, а години по-късно, когато се върнала в квартала, вече не смеела да попита новите собственици за заровеното.

Стоях и не вярвах на ушите си.

Някаква част от мен беше бясна – как може да се промъкне така в чужд двор? Ами ако ме нямаше още дни наред? Друга част от мен обаче започна да съчувства. Жената очевидно беше уплашена и срамуваща се.

След кратък размисъл й казах, че ще й помогна да намери онова, което е заровила, но при едно условие – да си каже всичко отначало и повече да не върши подобни неща зад гърба ми. Започнахме да копаем заедно, макар че честно казано, ми беше трудно да повярвам, че ще намерим нещо след толкова години. Но след около половин час ровене се чу онзи звук на метал срещу метал – лопатата се удари в нещо.

Беше стар железен сандък, който изглеждаше като изваден от някакъв филм. Отвътре се показа парче увит плат и купчина стари банкноти и монети, както и няколко украшения, които вероятно имаха повече сантиментална стойност, отколкото финансова. Станка се разплака, докато ги държеше в ръце.

След този ден всичко се промени. Станка стана по-открита и започна да ми помага в градината, сякаш за да се реваншира за случката. Научи ме на някои стари методи за грижа за растенията, които не знаех. А аз разбрах един важен урок – понякога хората правят странни неща от страх или отчаяние. Но понякога също така заслужават втори шанс.

Дворът ми остана мой, но вече не е само място за цветя и зеленчуци. Той стана място на ново приятелство и доверие – нещо, което не очаквах в онзи миг на шок, когато за пръв път видях Станка с лопатата в ръце.