Съпругът й замина на фронта 6 седмици след сватбата, а тя го чака 68 години (ВИДЕО):

През 1944 г. Пеги Харис от Тексас се жени за приятеля си Били. Те се радваха на щастлив брак в продължение на шест седмици, а след това Били беше призован в армията като пилот, за да се бие в Нормандия.

Пеги изпрати съпруга си, очаквайки неговото завръщане. Тя обаче така и не получи телеграма, докато от любимия й нямаше нито знак, нито глас. Никой дори не я информира какво се случва с него. И чакането й продължило цели 68 години.

Реших да бъда с Били до края на живота си

– С Били бяхме женени само шест седмици, но реших да го направя цял живот – казва Пеги.

Съпругът й така и не се върна. Първо го нямаше, след това беше жив и се прибираше, а след това Пеги получи писмо, че е убит и погребан. След това имаше писмо, че е погребан в новото гробище, а след това, че може изобщо да не са тленните му останки.

– Писах на всички и поисках всякаква информация за съпруга ми. Последният път, когато писах на конгресмена, беше през 2005 г. Получих отговор, че още го няма – спомня си Пеги.

Техният братовчед имаше достъп до военните архиви и най-накрая го намери. Няколко изчезнали войници бяха погребани във Франция, в Нормандия. Точно тук се криеше мистерията през всичките 68 години. От този момент нататък Пеги изпраща цветя на гроба му 10 пъти в годината.

Любовникът й беше герой

– За неговия рожден ден, годишнина от сватбата, Коледа и някои други дати, които са важни за нас. Когато хората си помислят за края, осъзнават, че не са минали през нещо подобно – казва Пеги, която е последната вдовица, посетила това войнишко гробище.

Времето, което прекарва на гроба му, е ценно за нея, въпреки факта, че са прекарали само 6 седмици заедно, а са на 60 години. Истинската изненада обаче не дойде, когато разбра, че той е починал, тя очакваше това, но не и това, което разбра по-късно…

В малко нормандско селце Ла Вент има улица на Били Харис, където през последните 60 години три пъти годишно се организира разходка в негова чест! Причината за това е падането на неговия самолет, който се разби точно до това място, докато той успя да запази достатъчно контрол, за да не удари селото и по този начин да избегне цивилни жертви.

Тялото му е пренесено в американското гробище, а хората го смятат за герой и постоянно му носят цветя.

Няколко доклада са направени за упоритостта, верността и отдадеността на тази жена към единствената й любов, като един от тях е озаглавен „Най-дългото чакане“ по-долу: