Съдбата ме срина: Бременна съм от мъжа си, но съм влюбена в неговия обвързан приятел, който на всичко отгоре има и дете

Здравейте,
Дълго мислих, как да започна своята история и как да я поднеса и разкажа така, че да отличите правилно човешката главоблъсканица в главата на човек, търсещ щастието си. И така….

Омъжена съм от година и половина. Със съпругът ми се запознахме година преди сватбата ни…на работното място- преди това и двамата имахме свои връзки, но с хора, които не са ни разбирали по начинът, по който на нас ни се е искало изглежда….и двете връзки бяха към края си…стана така, че се влюбихме един в друг, приключихме старите си връзки и заживяхме заедно.

Заживяхме за едно при родителите на съпругът ми- една година беше така- те в едната стая, ние в съседните две. Да, имало е дребни противоречия но в чисто битов смисъл, но като цяло се спогаждахме добре.
В същото време, аз имам апартамент в родния си град, който е много по-добре устроен и развит от настоящият ни тогава град, та решихме да направим основен ремонт и да си създадем свой дом. Направихме го. Аз напуснах тогавашната си работа и трябваше да избирам, да я започна същата в моят град или да започна друго амплоа- избрах да започна ново начинание.

Записах курсове, започнах да работя върху своето развитие, нещата не станаха бързо, мина година, докато осъществя идеите си и да започна собствен бизнес, разбира се с помощта на моят съпруг.

Така, до тук добре…направихме сватба през летните месеци, прекрасна сватба, така както си я представяхме и двамата….но оттук започва и историята, която ме притеснява…притеснява ме неговата агресивност и избухливост до степен, в която не може да се владее- какво говори, как обижда и как чупи предмети в къщи….ако имаме спор, то този спор се е превръщал в ад…бях забременяла…-скъса ми блузата от дърпане…както и да е…може би от стрес- бременността не продължи дълго….отново сме имали спорове….но за какво- за това, как сякаш подсъзнателно той не желае да приеме истината и ако не го послушам , това, което Той ми казва- то според него се гавря с него и не го уважавам….

В споровете ни е използвал всички обидни думи, които съществуват в речника на един прост човек….а в същото време носи костюм и работи в добра чуждестранна фирма на българския пазар- да, има нерви в работата си но кой ли няма…?

Винаги сме имали комуникация, винаги съм го изслушвала, за всичко свързано с работата и той ми е споделял всичко по свое желание….винаги съм показвала разбиране и подкрепа…и никога не съм отвръщана на обидите му- с обиди…толкова е озверявал, че дори полиция е идвала на вратата, по сигнал на съседи…било ме е и все още в много моменти ме е страх…страх от това, че не може да се владее…и разбира се винаги аз съм виновна за всичко, което се случва….

След подобни сцени съм му прощавала и давала шанс да се замисли над постъпката си….обещавал е, че няма да се повтори… имало е момент, в който с главата си едва не счупи носът ми…беше син….толкова ярост съм виждала в очите му…а иначе твърди, че ме обича и когато е спокоен и всичко е наред помежду ни- наистина нещата са наред- готвим си, пием си винцето вечер, събираме се с приятели, обиколили сме сума ти български дестинации и забележителности, сексуалният ни живот е нормален и идеален… имаме средства да живеем, имаме си работа….сега съм бременна за втори път, надявам се вичко да протече нормално, за да си имам и аз детенце, както всички жени…както 90% от приятелките ми, защото след няколко дни ставам на 29г.той е на 31г….семействата ни се уважават, имаме си лятна къща на 10 мин от града..там прекарваме много време лятото…сами и с приятели….но тази избухливост е била дори и да изпусне яйце на земята или ако не може да намери нещо, което търси в къщи..или ако ясно подчертая свое мнение по даден въпрос…ако не се съглася с него- пак е го уважавам….приема и моите мнения…но явно егото му страда много…дали заради проблеми в работата…и аз изяждам всичко…

Обаче…преди година от Англия се върна негов приятел- работили са там заедно преди години…та той се върна в България с детето си на 3г. и приятелката си, с която са от 10г. заедно- не са женени но живеят на семейни начела и детето ги свързва….
В началото на нашето запознанство се събирахме, забавлявахме се…. те живеят в северна България, на час път от нас…виждаме се и се събираме предимно уикендите…но в един момент, след може би година откакто се познавахме, започнах да усещам в себе си и неговият приятел, да го наречем Стефан- някакъв вид тръпка. ..сигналите бяха невербални….поглед, жест…това, че в разговорите чува всичко, което говоря…

Отношенията на Стефан и приятелката му не са цветущи…изглежда тя е доста опърничава жена със свой характерен характер, неподвластен на компромиси…и изглежда му беше дотежало и на Стефан- споделял е на съпруга ми многократно, че не желае да бъде с нея, ако се държи така…че се мъчи и че прави компромис със себе си, в името на детето им…
Всъщност от началото на запознанството ни с тях двамата- аз се сприятелих с нея- да я наречем Яна, сприятелих искрено.. .като цяло тя е разумна и човечна, грижи се дори малко прекалява, за детето си, но вече всяка майка сама си преценя…Та, емоцията, която започнах да засичам у себе си, започна леко да ме притеснява…защото ситуацията е меко казано деликатна- аз съм бременна от приятеля на Стоян, който има дете и жена, аз съм приятелка с Яна и сме две преплетени двойки….

Много моменти съм се замисляла /понеже нашите конфликтни ситуации с мъжа ми са били доста груби/, как да го оставя..да се разведем…не ми е стигала смелост и сърце не ми е давало…та ние сме заедно, като семейство едва отскоро..?!
Но след като го обичам и уж и той мен…защо ли съм обърнала поглед в страни и то към негов приятел…може би тази несигурност, разочарование и обида са виновни..?
Съпругът ми много пъти в момент на афект е казвал, че ще си тръгне, че ще си намерел друга жена, че иска дете и това му е фиксидея и ако трябва от „първата срещната“ ще има но ще има…едва ли не по думите му- аз не му трябвам…в един момент казва, че ме обича, в следващия, че не му трябвам…в единия момент ме нарича Слънце и Съкровище, в другия боклук….и в буквален смисъл ме плюе в лицето…блъска по дивана…цели с предмети…шизофрения..?

Започвам да се замислям…че проблемът му е психически….произхождащ от причина в детството или нещо изживяно някога….
А Стоян- рязко взе решение с приятелката си да се местят и търсят жилище в нашият град…-инфраструктура и всякак в топ 5 градовете на България…и е казал на моят съпруг, че ако се раздели с жена си- пак ще дойде тук…и друга ще си намери…но ситуацията е деликатна…аз бременна, омъжена…неговата жена- приятелка с мен…
Честно да си призная не зная в коя посока да насоча мисълта си…ще изчакам живот и здраве бременността да стигне до края…и тогава може би ще се вземат решения…но не зная как би било най-добре да постъпя- спрямо приятелството на двама мъже, спрямо приятелството ми с жената на Стоян, така че да не бъде наранен никой…може би тайно…?

Да, зная, че нещата, за които пиша са лишени от всякаква липса на моралност…знам, че не съм права…знам, че имам грешни мисли…но бих се радвала да споделите мнения по моят проблем.
Благодаря

източник