Важно
Най-трудното в подобни отношения е да се научим да абстрахираме от омразата и неразбирателството. Можете да ме замеряте с камъни, но го обичам и не ме интересува кой какво казва. Когато някое момиче е на двадесет години, тя е изпълнена с илюзии и надежди да намери своя принц и в името на любовта е готова да потъне в планини от чинии, чорапи и гащи, деца, котки и кучета.
С Павлин се запознахме в офиса и скоро започнахме да се срещаме. Той не скри факта, че е женен и има дете, но винаги ми казваше, че отдавна не спи с жена си и бракът им е просто формалност. Даряваше ме с вниманието и секса, от които по онова време имах голяма нужда.
Любовта дойде малко по-късно и онова, което получавах преди, вече не ми беше достатъчно. Понякога се карахме, после се сдобрявахме, карахме се отново и в крайна сметка нищо не се променяше.
Любовникът ми така и нямаше намерение да се разведе, а на мен сексът ми стана недостатъчен. След три години тайна връзка, напуснах работата си, с намерението никога повече да не го виждам и да започна живота си наново. Приятели и роднини настояваха, че заслужавам най-доброто, а не измамник като него. Укоряваха ме, че заради Павлин съм пропиляла младостта си. Регистрираха ме в сайтове за запознанства против волята ми и се опитваха да ми намерят „нормален мъж“.
Изпивах шепа успокоителни и пропусках думите им покрай ушите си. Месец и половина след поредното ми „изчезване“, осъзнах, че не мога без любовника си. Физически се чувствах болна и мисълта, че ръцете му никога повече няма да ме събличат и полагат на леглото, буквално ме съсипваше. Не виждах как мога да продължа да живея без него.
Тогава се върнах обратно в офиса, а шест месеца по-късно забременях. Щом научи, че съм бременна, той тактично ми намекна, че не желае да става баща и ще е по-добре да посетя гинеколога си. Все още съжалявам, че го послушах. Изминаха две години. Приятелките ми се омъжиха и станаха майки, а на моя хоризонт цифрата 30 мигаше все по-ясно.
И реших за себе си, че е време да имам, ако не семейство, то поне дете. Изборът беше малък. С това предложение се обърнах към любовника си. Той се съгласи, но при условие, че няма да настоявам да се развежда.
Все пак прие да поеме финансовите задължения, свързани с бебето. Не, не се срамувам от жена му и обществото. Ако тя беше добра към него, той нямаше да бъде с мен толкова години. Ако е необходимо, съм готова да се срещна с нея и да обсъдя всичко, което я интересува. Но съпругата му не иска да ме вижда, защото знае: ако нещо ми се случи, тя ще унищожи собственото си семейство със собствените си ръце. Впрочем ние се познаваме. Няколко пъти сме се засичали на фирмени събития.
И дори тогава не се срамувах, че спя с мъжа си. И защо трябва да се срамувам от собственото си щастие и чувства? След няколко месеца ще се роди нашето бебе. В графата „баща“ ще имам името му. Щастлива съм. Бременна съм от любимия мъж. Наистина не е лично мой, но това е любовта, за която всяка жена мечтае.
