Родителите ни са възпитавали децата си по-добре от нас:

Понякога, когато четем коментарите на по-възрастни дами, които най-често блъскат глави за днешните родители и начина им на възпитание, казвайки, че са възпитали децата си по съвсем различен начин, се чудя дали не живеят в заблуда и наистина ли е било по-добре преди?

Коментарите са нещо подобно:

• Нямахме столчета, така че още сме живи
• Преди родителят беше шеф, сега те са децата
• По наше време нямаше хиперактивни деца, това се казваше игривост

Вярно, старите спачеци и стоядини нямаха столчета. Но те дори нямаха толкова много коне. В цялото населено място е имало 20 коли, днес са по 20 на вход.

И всички автомобили днес са поне толкова здрави, колкото са били тогава. Броят на конете е увеличен не само под капака. Нямаше и толкова много „коне“ по пътя, образно казано. „По наше време” нямаше маниаци с бесни коли, които пробваха колко бърза е колата им по градските улици.

А това, че родителят е бил шеф… Да кажем, че виждаме последствията от такова възпитание днес, когато много възрастни си мислят, че са наследили правото да ръководят децата си, да им отказват правото на мнение, да затварят устата си и сеят страх от последствията, ако всичко се обърка, казва светият родител. Разочаровани от неспособността си да изразим себе си като деца, много от нас остават заклещени в това „по-силно, потискащо“ убеждение.

Е, ако вече не можехме да сме най-силните на детската площадка, сега си играем на шефове със слабите, с тези, които ни вярват безкрайно, за да получат от нас обида или шамар.

Да се ​​сложи край веднъж завинаги на токсичната поредица от възпитание с викове, шамари и камшици.

Нека се погледнем в огледалото и да си признаем, че като деца не сме обичали да сме скромни пред родителите си. Нека се опитаме да не бъдем като повечето си родители. Столчетата за кола са добри. Шамарите не са. Вниквам в мислите на по-възрастните родители чрез родители на приятели, но и онлайн коментари на дами, които отхвърлят промените в начина на обучение като модерна глупост, защото, разбира се, техните методи са единствените правилни и добри. Ние също го получаваме от нашите родители. Някои родители все още се държат като шефове, които са единствените, които имат право, а тези под тях са боклуци.

Питаме родителите, чиито деца днес са пораснали: какво направи вашето възпитание толкова добро?

Вие отгледахте днешното поколение корумпирани хора у нас, хора, на които не им е проблем нито да подкупят, нито да откраднат, нито да издадат сметка „защото само така оцеляват“. Вашите деца са създали атмосфера на недоверие към другите хора.

Които не сте ги възпитали така, вие сте отгледали „вечни жертви“, тези, които са ви слушали да не ръкомахате много, да си намерите работа „някъде на сигурно“ и да не се изтъквате много. Добрите и послушните направиха така, че тези първите да ни унищожат. Вие им възпитахте манталитет на жертва, убедихте ги, че промяната не е възможна, така че сега едната част грабва, а другата стои сковано и гледа какво се случва.

С други думи, вашите деца откраднаха бъдещето на нашите деца. Моля, по-старото поколение, позволете ни различен подход към отглеждането на децата. Може би можем да поправим поне част от лошото възпитание, което имахме. Не казвам, че днешното поколение родители е по-добро. И със сигурност, в стремежа си да не сме вие, често ще отиваме в другата крайност.

Може би само нашите деца ще успеят да вземат доброто от вашия и нашия тип възпитание и да създадат един по-добър и по-щастлив свят.