Родена СЛЯПА, но излезе от света на мрака за ВЕЛИКДЕН: Седемгодишната Милица от Чачак все още НЕ МОЖЕ ДА ГОВОРИ, но най-накрая може да види БАЩА и СЕСТРИТЕ си:

Тя създаваше картините само в съзнанието си и никога през живота си не видя нито трите си сестри, нито баща си Зоран, който през всичките тези дълги години правеше всичко, за да прогледне най-малкото му дете и то успя.

Седемгодишната Милица от Чачак е живяла дълго време в света на тъмнината, защото е била напълно сляпа по рождение.

Тя създаваше картини само в съзнанието си и никога през живота си не видя нито трите си сестри, нито баща си Зоран, който през всичките тези дълги години правеше всичко, за да прогледне най-малкото му дете и то успя.

– От раждането й се борим цветовете и слънцето да греят пред нея. Тя беше сляпа поради катаракта на двете очи. Благодарение на парите, които събрахме чрез благодарности на добри хора, преди четири години Милица замина за операция в Русия, където зрението й се върна, но борбата й за пълно възстановяване продължи през цялото време. Наложи се да отиде в Нови Сад за стимулация на зрението, за да може очните мускули да възстановят функцията си – разказва Зоран.

Бащата-герой остана сам с четири дъщери, защото майка им ги изостави. Той издържа принцесите си с упорита и целодневна работа на машината за подстригване и въпреки всичките тези усилия не му стигнаха парите да плати стимулацията на зрението на Милица в Нови Сад, така че добри хора от цяла Сърбия, както и от диаспората , помогнаха за лечението на това момиченце, а най-голямата награда за всички тях е усмивката на Милица, когато за първи път видя света около себе си…

– За щастие стимулациите дадоха резултат и по поведението й точно на Великден разбрахме, че вече вижда напълно. Успяла сама да отвори вратата, да излезе на двора, да се приближи до сестрите си и да вземе играчките. Направихме анализите и разбрахме, че моята Милица е загубила зрението си. Тя не можа да ни каже това, защото въпреки че е на седем години, все още не говори. Но бих искал да ми разкаже как са минали първите й години в пълен мрак – каза Зоран.

Този мъж от Чачан казва, че не може да опише с думи колко голяма благодарност изпитва към хората, които са помогнали финансово и са направили възможно Милица да отиде първо в Русия за операция, а след това да продължи лечението си в Нови Сад, за да прогледне бъде напълно реализиран.

– Що се отнася до дъщеря ми, стана истинско чудо и докато съм жива, съм благодарна на Господ, лекарите и добрите хора, които ми помогнаха, когато беше най-трудно. Човещината е най-ценното нещо и затова ще уча дъщерите си само да бъдат добри хора, които също да помагат на хората с каквото могат – подчертава самотният баща.

Зоран с тример в ръце продължава да чисти храсти от двора, от нивите, по пътищата и така честно осигурява коричка хляб на дъщерите си. Сега сърцето му е на мястото, защото неговата Милица прогледна, но той ще продължи да се бори за здравето й, за да може най-малкото дете да проговори. Няма отказване.

– Тази есен Милица ще започне специалното училище „1 ноември“ в Чачак. С вяра в Бог се надявам, че всичко ще бъде както трябва – казва Зоран.