Разведох се на 47 години и срещнах нова любов, но той е съпруг на майка си. Какво да правя:

добавена преди един ден Оставете коментар 16,657 Преглеждания

В писмо до в.“ДОКТОР“, чийто нов брой вече е на пазара, една жена на средна възраст описва сложната лична ситуация, в която е изпаднала напоследък и търси компетентен съвет.

Ето какво пише Мариана от София:

Аз съм на 47 години. След като се разведох, срещнах друг мъж, с който открих любовта. С него сме връстници и зад гърба си и двамата имаме сложни семейни отношения, вече пораснали деца – аз имам син, а той – дъщеря. Щастливи сме, че се срещнахме, защото се обичаме истински, дори и на тази възраст. Преди една година ми направи предложение, решихме да живеем заедно, но… това, което преживях през последната година, беше истински кошмар.

Когато бяхме заедно, това се превръщаше в истинска трагедия за майка му.

Веднага се случваше нещо, което изискваше незабавното му присъствие. И той тръгваше на мига! След време приятелят ми отслабна много, сякаш се състари с 20 години, прегърби се… Казваше ми, че не може да живее без мен, но и с мен няма живот. Чувствам се много наранена и ми е болно и обидно, защото той е чудесен човек, умен, има “златни” ръце и… нещастен живот.

Майка му е на 75 години и си има съпруг, а по-големият й син 7 пъти се е опитвал да си създаде семейство, но без успех, лекувал се е за алкохолизъм, а сега е много самотен. Същата участ е имал с предишното си семейство и приятелят ми – развел се е, имал е и проблеми с алкохола. Аз съм уравновесена, независима и самостоятелна жена, положих много усилия, за да разреша проблемите дипломатично, предлагах различни варианти, правих много компромиси…

По колко хляб може да се яде на ден без вреда за здравето – всеки трябва да знае това:

Но без успех. На Нова година той изчезна – без обяснение, без да ми се обади, а леля му ми каза, че се е върнал на село, при родителите си.

Баща ми и майка ми се радваха много за нас, синът ми – също. Очакваха, че ще се оженим. Бившата ми свекърва контролираше изкъсо всяка стъпка на сина си, смяташе, че истински може да го обича само една жена – тя! Не разбирам, как може една майка да не иска синът й да е щастлив, да си има свое семейство? Как не разбира, че го обрича на самота?

Не ме разбирайте погрешно, радвам се, когато синът уважава майка си и й помага, но все пак трябва да има някакви граници.