Важно
Ястията от артишок са изключително разпространени в средиземноморската кухня, но все още набират популярност в заведенията в някои европейски градове. Този зеленчук може да бъде предястие, гарнитура, основно ястие или една от съставките на салати. Гастрономите го консумират консервиран в масло, пълнят го с месо и го добавят към ризото. Той е много полезен за човешкия организъм.
Артишокът е многогодишно тревисто растение от семейство Астри, наподобяващо пъпки или съцветия с лилаво-зелен цвят. Легендата разказва, че когато Зевс видял Кинара – красива млада смъртна, той я превърнал в богиня. Жадувайки за дом, Кинара се промъкнала обратно в света на смъртните. Когато Зевс открил измамата, той я превърнал в артишок. Научното име на артишока – Cynara scolymus – отразява тази митологична история.
Историците смятат, че артишокът е бил култивиран от маври от Северна Африка около 800 г. и че сарацините (номадско бедуинско племе, което живеело по границите на Сирия) са го пренесли в Италия. Това може да обясни как арабската дума al-qarshuf, означаваща „магарешки бодил“, се превръща в articiocco („артишок“).
Римляните са събирали съцветията и са ги консервирали в мед. Легионерите вземали артишок със себе си по време на дълги пътувания, тъй като вярвали, че ако го изядат преди решителна битка, той ще им даде сили и ще ги изпълни с кураж.
Известни са повече от 40 сорта артишок. Но най-разпространени са няколко от най-вкусните и най-лесни за отглеждане: зелените и слънчевите сортове.
