Работя в Испания и взимам 10 евро на час: Защо да се прибирам в България:

Силвия е една от многобройната армия от българки, които чистят къщите или се грижат за възрастни в Западна Европа, видя E-novini.

Прокудени са или защото нямат работа, или защото им плащат прекалено малко и дълговете се трупат…

А трябва да помагат и на родители и близки… Затова, стискат зъби и работят срещу 10 евра на час. Мъчно им е за България – за близки и приятели, за любимите места в родния град, за природата, но това са носталгични спомени, болезнено възобновявани по време на кратките отпуски през лятото…

Идват и отново се връщат… Силвия, за която ви разказваме, е имала щастливо детство и през ум не и е минавало, че на 27 години ще се окаже в Испания да чисти къщи.

Получава над 2000 евра на месец и живее в коoперация, заобиколена с прекрасни палми и много зеленина.

Работи от рано сутрин до късно вечер, ангажирана с почистването на няколко къщи, където чисти, мие чинии, глади… Работата не е лека, защото жилищата в Испания са много по-мръсни от тези в България, а испанките имат страшно раздут гардероб от дрехи. Свободно време през деня практически не й остава…

Клиентите на Силвия са от различни класи, но заплащането е еднакво – по десет евро на час, докато за същата работа испанките получават много повече; може би затова българските са предпочитани – едно, на тях плащат значително по-малко и второ, повечето от тях работят съвестно и може да им се има доверие.

Така е и при Силвия, към която се отнасят добре, с нищо не показвайки, че тя е на по-ниско обществено стъпало; нещо повече, не се месят в работата й и я оставят да организира нещата сама. За двете години в Испания

Силвия не е спестила много, но животът там й харесва повече от алтернативата да се върне в България: чувства се уверена и живее нормално – така, както иска.

Стандартът в Испания й позволява да отдели един ден седмично само за себе си – да стане малко по-късно, да релаксира, да отиде на фризьор… Не е виждала родителите си от 2 години, но те не й се сърдят, дори поощряват и брат й да замине…

Наясно са, че живота там е подреден, законите се спазват, има сигурност, неща, за които голяма част от сънародниците в България могат само да мечтаят… Разбира се, Силвия не може да забрави родината си и мисли за нея постоянно.

Понякога тайно си поплаква – има толкова неща, които й липсват, та дори и въздуха…

Но веднъж напуснала България е осъзнала, че, въпреки плюсовете и минусите на емигрантския живот, нейните деца ще бъдат испанчета, както, вероятно, и техните деца… Така е, прокудените от България млади хора са твърде много и тенденцията не е техният брой да намалява.