Работник от Детройт минава пеша 33 километра до работа в продължение на 10 години:

Съвременният Форест Гъмп не вижда нищо особено в действието си: „Просто правя това, което трябва да направя – да стигна до фабриката.“

А обикновените хора, които научиха за неговата скромност, трудолюбие и всеотдайност, събраха пари за него не само за кола, но и за нова къща.

Тази добра история за обикновен американски работник от Детройт, който пътува до работа на 30 километра от дома в продължение на 10 години, беше разказаназа пръв път  на 3 февруари 2015 г. Просто не можахме да я подминем. По някаква причина си спомних известния филмов герой Форест Гъмп.

Когато Honda Accord на Джеймс Робъртсън се повреди преди 10 години, той не можа да си купи нова. А през последните години човекът не е имал такава възможност. Неговата заплата от $10,55 на час просто не е достатъчна, за да спести пари за нова кола през целия си живот.

Оттогава всеки ден ходи пеша до и от работа.

Разстоянието, което той изминава пеша всеки ден през делничните дни, е 42 мили (повече от 67 километра). И той може да измине само кратка част от пътя с автобус. Градският транспорт не стига по-далеч: в този квартал жителите отказаха да плащат специална транзитна такса.

Никой от колегите му, които имат коли, не живее наблизо. Следователно в 5 дни от седмицата той прекарва около 22 часа в самостоятелна разходка. Като се има предвид, че работната му смяна продължава 9,5 часа, излиза, че през делничните дни той спи само два часа.

Неговата простота и скромност в общуването просто удивиха журналистите, които като цяло не са склонни към сантименталност: „Не мисля, че правя нещо невероятно“, казва Джеймс, „Просто правя това, което трябва да направя, за да стигна до там сутринта.” на работа.

Това е част от ежедневието ми.

Родителите ми ме научиха да работя здраво, независимо какво, защото винаги сме живели в Детройт. А баща ми беше военен. Освен това спя достатъчно през уикендите.“

На въпрос дали някога е срещал престъпници по пътя през нощта, Джеймс отговаря, че веднъж: бил е ограбен от пънкари. И след това добавя: „Аз не съм член на никоя църква. Но вярата ми ме пази. Вечерта, преди да тръгна към къщи, си казвам: „Господи, спаси и запази“.

Когато директорът на завода му предлага финансова помощ от организацията, той отказва.

Единственото нещо, което му доставя искрено удоволствие, е вечерята, приготвена специално за него от съпругата на шефа на предприятието, научила за посвещението му. „Поглеждам храната й и казвам: „Страхотно! Не, не страхотно – феноменално!

Работи като формовчик във фабрика. Всяка сутрин той излиза от вкъщи в 8 часа и след като свърши работа в 22 часа, тръгва отново на път. Негови колеги споделиха пред журналисти, че той никога не се е оплаквал, че му е трудно или че е уморен. Джанет, която познава Джеймс от много години, каза: „Той идва тук сутрин и можете да кажете, че вече е много уморен.

Но той продължава да работи тук.

И може би не толкова заради парите, колкото заради хората, с които е работил през целия си живот. Тук сме като едно голямо семейство.“ През целия си живот той никога не е закъснявал за смяна, а мнозина, дори живеещите на 10 минути пеша от завода, закъсняват системно. Джеймс идва на работа навреме дори в дъжд или сняг.

Преди няколко седмици в Detroit Press Free се появи статия за удивителната упоритост на желанието да се хванеш на работа . След като го прочете, 19-годишният студент Евън Лийди беше шокиран. Той казва: „Разказах на хората за този човек, откога прави това – и той изобщо не се оплаква. Чудех се дали мога да направя това и разбрах, че не мога.

Тогава реших да създам страница в интернет, където хората да даряват пари за Джеймс.

Планирах да му събера поне 5 хиляди долара, за да си купи кола. Но в същото време не мислех, че мнозина биха искали да помогнат на този човек. Той не знаеше нищо – и доларите за закупуване на кола постепенно се натрупаха.

Към днешна дата грижовни хора, докоснати от упоритата работа, постоянството и скромността на Джеймс Робъртсън, са събрали не планираните 5 хиляди, а цели 180 хиляди долара . И това е добра новина .

Инициаторът за набиране на средства Евън Лийди казва: „В момента няколко големи компании са изразили желание да дарят кола на Джеймс. Сега използваме тези събрани средства не само за да му купим кола, но и за да променим завинаги трудния му живот.

Ще му намерим добро място за дома. Мястото, което заслужава.“ Но не се знае дали ще се съгласи да се премести някъде от дома си.

Самият скромен герой-работник от Детройт, след като срещна човека, който организира благотворителна кампания за набиране на средства в негова полза, беше много изненадан: „Толкова съм зашеметен. Кой би помислил, че една проста история от журналисти за моята разходка ще се превърне в такава изненада. Преди няколко дни, след като научих за това, нямаше да повярвам и да кажа, че си луд.