Приех да се правим на влюбена двойка, търпях вечните му отсъствия и закъснения, но в един момент нещата много загрубяха:

добавена преди 2 седмици Оставете коментар 994 Преглеждания

Преди четири години съпругът ми Емо ме изненада с неочакваната вест, че иска да се разведем. Двамата бяхме заедно от десет години и от брака си имаме четири деца, като най-малкият ми син е едва на няколко месеца. Когато го попитах защо иска развод, той отговори, вече не е влюбен в мен. През следващите няколко месеца съжителствахме като съквартиранти, въпреки че все още живеехме под един покрив.

С Емо решихме да се преструваме на щастливо семейство пред близки и приятели, докато официално не подадем молба за развод. Така пред хората играехме роля на влюбени съпрузи, но нощем всеки си лягаше в отделна стая. Бяха тежки времена. По цели вечер плачех, въртях се в леглото, чудейски се с какво сгреших, че бракът ми се провали. Един ден точно приготвях обяд за децата, когато телефонът звънна.

От другата страна непознат женски глас ми заяви, че се вижда с мъжа ми през последните шест месеца. Запазих самообладание и попитах къде са се запознали. С видима охота тя разказа, че са се срещнали в клуб – пред една от онези вечери, в които Емо уж работеше до късно. Двамата се влюбили и той й обещал да ме остави заради нея. Същата нощ у дома избухна страшен скандал. Можех да приема да се правим на влюбена двойка, търпях вечните му отсъствия и закъснения, но новината, че има любовница, ми дойде повече.

Събрах си багажа и заедно с децата заминах при родителите си. Щом шокът премина, наех адвокат и подадох молба за развод. Най-лошото беше не раздялата ни, а въпросите на децата кога ще могат отново да видят баща си. Броени дни преди делото, Емо ме потърси.

5-годишно момиче всеки ден води слепия си баща до работа и обратно:

С гузен вид на лицето съпругът ми ме помоли за прошка. Разплакан призна, че времето, през което сме били далеч от него, е осъзнал, че не е готов да загуби семейството си и не иска да живее без нас. Призна също, че ме е приемал за даденост и, че разводът ни ще му остави празнота, която никоя друга жена не може да запълни. В началото бях скептично настроена, но се замислих за децата си, които трябваше да растат без бащина ласка и подкрепа.

Заради тях, за да имат на кого да кажат „татко“, приех да простя на съпруга си. Изминаха две години. Днес мъжът ми е по-внимателен към мен и прекарва повече време вкъщи. Дали му вярвам? В началото постоянно се съмнявах, че той отново ще ми изневери, но с течение на времето усетих, че е искрен и в живота му няма друга жена. Семейството и приятелите ми все още се притесняват – особено мама, която вярва, че мъжете, които изневеряват, никога няма да се променят. За съжаление няма как да ги убедя в противното, затова просто оставям бракът ни да говори сам за себе си.