С Вальо сме женени от 10 години, но през последните две той ми изневерява. Когато братовчедка ми каза, че го е видяла с друга жена, първоначално си помислих, че това е негова колежка. За мое огромно разочарование, някои приятели също бяха станали свидетели на срещите на мъжа ми с непознатата дама, затова нямаше как да продължа си затварям очите. Една събота Вальо ми каза, че със свой приятел ще ходят да разгледат автосалона.
Под предлог, че ще пазарувам, напуснах апартамента заедно с него, но вместо в магазина, реших да проследя мъжа си. Малко по-късно Вальо спря до една бензиностанция, излезе от колата и започна да се оглежда. Това, което видях по-нататък, разби сърцето ми. Красива млада жена, вероятно на 20 години, се приближи до съпруга ми и го целуна по устните. Тогава той я прегърна, двамата се качиха в колата и потеглиха.
Прибрах се вкъщи съсипана от мъка. Усещах как яростта пулсира през цялото ми тяло, но въпреки това не можах да заплача. Имах толкова много въпроси: Какво ще се случи сега с нашия брак и малкия ни син? Ами ако беше влюбен в тази жена? Коя беше тя? Как можа да ми причини това? Не съм от хората, които премълчават, затова когато Вальо се прибра същата вечер, още от вратата му заявих, че съм го видяла с друга. Също така добавих, че няма смисъл да крие истината, защото е очевидно, че са повече от приятели. Разбира се, мъжът ми отрече.
Нарече ме луда и безсрамна. Слушах го с празно изражение на лицето, а после внезапно изведнъж се разплаках. Плаках така, както никога не съм плакала преди. Бях в истерия. Добре, че синът ни беше при баба си и дядо си; не исках да ме вижда в това състояние. Няколко дни след този случай, мъжът ми призна, че ми изневерява. Тя се казвала Ели и имали връзка от две години. Любовницата му знаела, че е семеен, но прекалено много го обичала, за да го напусне.
Когато го попитах дали иска развод, Вальо каза не, ала добави, че освен сина ни, няма друго, което да ни свързва. Не можах да повярвам на ушите си. Каква глупачка се оказах. Вярвах, че връзката ни е стабилна и, че той също иска да прекараме остатъка от живота си заедно. И така, какво се обърка? Отговорих му, че ако не желае да се разделим, тогава да прекрати извънбрачната си връзка. Майка ми винаги ми ме е съветвала да не се боря с друга жена за мъж. Съпругът ми трябваше да избира: или мен, или любовницата си.
Оказа се обаче, че Ели няма никакво намерение да остави Вальо на спокойствие. Непрекъснато му се обаждаше и изпращаше съобщения. Няколко пъти той ме ядоса, като настоя, че трябва да се срещне лично с нея, за да й обясни, че се разделят. Бях категорична, че двамата повече няма да се виждат, независимо каква е причината. В крайна сметка съпругът ми й изпрати имейл и тя спря да ни тормози.
Не казах на семейството и приятелите си, че съм хванала мъжа си в изневяра. Също така поддържах отношенията ни стабилни и пред сина ни. Впрочем когато се прибра от гостуването при баба си и дядо си, той забеляза, че съм плакала, но аз му казах да не се притеснява. Обясних му, че мама и татко имат някои проблеми, ала с времето всичко ще се нареди. Колкото и да бях наранена, объркана и ядосана, бях решила да се справя с предателството на съпруга си по цивилизован начин. Вече достатъчно плаках.
Изминаха четири месеца, откакто Вальо изпрати имейл на Ели. Нашият свещеник ни препоръча да посетим брачен консултант и със съпруга ми две седмици ходехме на терапия. В началото на консултациите имаше моменти, в които си мислех, че ще го загубя завинаги, защото той изглеждаше много объркан. Трябваше да му докажа, че за да преодолеем тежкия период, съм готова да направя всичко необходимо, но ми е нужна и неговата подкрепа.
Любовта ни бе все още жива и за да я преоткрием, преминахме през слоеве негодувание, гняв и страх. С времето приехме факта, че бракът ни е изгубил искрата си. Вальо каза, че съм спряла да бъда забавна и настроена към приключения, а Ели му е давала всичко онова, от което аз го бях лишила. С нея, разясни той, наистина е бил себе си.
Осъзнах, че вината за разпадането на брака ни, е не само на мъжа ми, а и моя. Често се заяждах с него, отблъсквах го, пренебрегвах го. Като част от изцелението, брачният консултант ни препоръча да общуваме повече и с уважение. Освен това трябва да си отделяме повече време, през което да бъдем интимни. И най-важното – да не крием нищо един от друг. Много трудно успях да си върна доверието към Вальо. Все още не съм готова да правим секс, но чувствам, че сега общуваме по-добре. Прегръщаме се и целуваме и сме по-внимателни един към друг. Искрено вярвам, че един ден ще бъдем същото задружно семейство, каквото бяхме преди.
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG