През 1955 година, момче намира бебе в гората: 60 години по-късно настръхва, като разбира истината:

На 22 септември, 1955, 14-годишният младеж отива на лов с дядо си.

Момчето не подозира, че в този ден животът му ще се промени завинаги.

Когато младият мъж чува шум в гората, той бързо се затичва да открие източника. Дейвид разказва: „Чувах много странен звук.

Не приличаше на детски плач, по-скоро на плахо гукане.

Знаех, че трябва да разбера какво става и да помогна. Не можех да се откажа от търсенето.“

За негова изненада, Дейвид намира мокро до кости, почти измръзнало момиченце. „Покатерих се на една ограда, погледнах надолу и видях едно малко бебе.

Тя беше мокра до кости. Устните й бяха сини.

Беше увита само в тънка кърпа.“ Двамата с дядото се обаждат в полицията и предават момиченцето на властите.

Тя получава името Розан и няколко седмици по-късно се намира семейство, което я осиновява. Дейвид е напълно съкрушен от раздялата с нея.

Той прекарва следващите 60 години в търсене, но от малката Розан няма следа. Не минава ден, в който Дейвид да не мисли за момиченцето от гората. Един ден, съвсем изненадващо, Дейвид получава телефонно обаждане със следните думи:

„Дейв запиши това име и този телефонен номер – Мерилин Сю и този телефонен номер…Това е твоето малко момиче.“ – говори в слушалката пенсионираният шериф Джон Кати.

През 1955 година, момче намира изоставено бебе в гората. 60 години по-късно настръхва, като разбира, че…

Дейвид се свързва с Мерилин и двамата се срещат, 60 години по-късно.

.

.

.

.

източник