Преди 34 г. тя се родила с тегло от 566 гр. А днес помага на недоносени бебета като нея:

добавена преди 4 дни Оставете коментар 441 Преглеждания

Това мъничко момиченце се родило няколко месеца преждевременно и тежало само 566 грама. Лекарите казали на родителите, че трябва да се подготвят за най-лошото, защото процентът на оцеляване при това тегло е много нисък.

Но Тами Люис не е от слабите хора. Тя оцеляла и днес е на 34 години. Сега тя работи в същото интензивно отделение, което й спасило живота.

„По това време бях най-малкото оцеляло дете в щата Тексас“, каза Луис. „Родих се в 24 седмица. Нормалната бременност е 40 седмици.“

Малката Люис прекарва първите 3 месеца от живота си в болницата. Тя била свързана към вентилатор, тъй като малките й дробове не можели да се справят сами.

Тами Люис
Тами Луис от Белтън, Тексас, е респираторен терапевт в в Baylor Scott & White Health, където е била лекувана като недоносче. Някога Луис била смятана за най-малкото бебе в Тексас. Източник: Baylor Scott & White Health
Минали много години и днес момичето работи със същите медицински сестри, които някога са се борили за нейния живот.

„Исках да помогна на хората, които изпадат в същата ситуация, в която бях аз“, казва Люис.

Когато момичето завършила училище, в началото не можела да реши какво да прави, изборът бил между преподаване и медицина. „Но медицината се оказа мястото, където Бог ме доведе.“

Още през 2009 г. Тами Луис започва работа като респираторен терапевт в Тексас. Нейните задължения включват свързване на вентилатори и дихателни тръби, като тези, които някога са й помагали да диша. „Работейки, получавам ежедневна радост, когато помагам на тези деца“, казва тя.

Истинският живот: Осинових дете, което родителите бяха изоставили, заради цвета на кожата й:

Днес Тами отглежда две деца, които са на 3 и 6 години.

Тами Люис
Източник: Baylor Scott & White Health
Когато общува с родителите на малките пациенти, тя им дава вяра и надежда, като разказва своята история. „Родителите имат нужда от това“, казва тя. — И моята история им помага.“

В болницата има „Зала на надеждата“, в която говорят зза всички малки пациенти, които са оцелели. Медиците от интензивното отделение стават част от семействата на пациентите, защото правят всичко възможно бебетата да оцелеят и да се приберат у дома.

„Те са толкова крехки, когато се родят, че е много хубаво да ги видим пораснали и силни по-късно.“

Един от най-ярките моменти в нейната работа са дните, когато децата идват на гости. „Колко е прекрасно да гледаш как еднокилограмово бебе е пораснало до малък човек.“