Помолих тъща ми да вземе внука си, докато с жена ми сме на море – винаги ще помня отговора й:

Сигурно и вашите отношения с родителите на съпруга/съпругата ви са комплицирани. Да не говорим колко много вицове има посветени на темата тъща-зет и снаха-свекърва, нали? Днес ще ви разкажа какъв урок ми даде моята тъща преди време – никога няма да го забравя!

Лятото наближаваше и аз предложих на жена ми да отидем на море. И за това време исках да оставим детето на майка ѝ – все пак тя е сама, та да може да му се порадва, а и ние малко да останем сами.

Казах на жена ми какво съм намислил, тя се усмихна и ме подкрепи.

Отидох при тъщата, занесох ѝ сладкиш – както си му е реда … Тя се зарадва, посрещна ме, направи кафе …

Казвам й, че би било хубаво за нейния внук да прекара лятото с баба си, а родителите й да си почиват и да набират сила на морето. Тя внимателно ме изслуша и отговори:

– Разбира се, мога да взема внука си при мен за лятото, не е проблем. Но кажи ми, скъпи ми зетко, кога ще имаш възможността да отведеш тригодишен син на море? Само тази година. Защото след една година той ще бъде четиригодишно момче, което е малко по-различно.

И завинаги ще загубиш цялото лято на общуване със сина си, оставяйки го с баба му. Би ли ми дал такова бижу толкова лесно?

А след петнадесет години синът ти сам няма да иска да ходи с теб на море, защото той ще бъде голям и ще има свои приятели. Той ще порасне бързо и няма дори да има спомени за начина, по който за пръв път е отишъл на плаж, държейки те за ръката, радостно хлапе във вълните …

За пръв път си сложил черупка на дланта му и за пръв път сте построили с него пясъчен замък. Това е преди всичко твое право! И правото на сина ти да си спомня, че татко му му е показал морето за първи път, а не някой друг. Не го лишавай от това!

– Повярвай на моя опит – продължи тя, – че нашите деца са с нас за много кратък период от живота ни. И всеки момент, прекаран с тях, е уникален!

И знаете ли, аз се замислих… Спомних си как постоянно ме изпращаха при баба ми на село цялото лято. Спомних си как баща ми никога не е имал време за мен – вечно е бил зает. А после той получи сърдечен удар и се оказа, че наистина нямам какво да помня за него. Затова тази година отидохме заедно на море. И година по-късно също…

А аз обичам и уважавам тъща си, защото тя е наистина мъдра жена. Нали?

.

.

.

bgnewscom