Полицай спасява живота на момиче – но едва 18 години по-късно той разбира истината:

През 1998 г. жилищна сграда беше напълно унищожена от пожар в Хартфорд, Кънектикът. Беше пълна катастрофа. В къщата живеели няколко семейства, включително деца. 

На място са дошли полиция, линейка и пожарна, за да се опитат да ги спасят. Един от офицерите беше Питър Гец. Когато пристигна в къщата, той беше посрещнат от ужасна гледка. Малко 5-годишно момиченце лежеше безжизнено и напълно черно от сажди и дим. Той вдигна малкото й тяло и се втурна надалеч от къщата.

Но когато Питър се огледа, не намери линейка. Времето течеше, а момичето не дишаше. Питър забърза към колата си и я качи в нея. След това се обадил на колегата си и му казал да ги закара до болницата.

На път за там Питър започна реанимация на момичето на задната седалка. Когато пристигнаха в спешното отделение, тя дишаше отново. Момичето беше 5-годишната Хоси Апонте и Питър току-що беше спасил живота й.

Изминаха 18 години от този ужасен ден. Петър никога не забравяше малкото момиченце и продължаваше да следи зорко нея и семейството й. Дълги години след пожара той държал в течение как се справят. Винаги беше готов да им помогне, ако имаха нужда от подкрепа, но семейството се справяше добре, така че той никога не трябваше да се намесва.

Жози нямаше представа, че полицията следи зорко нея и майка й. Но тя все още имаше плюшеното мече, което той й беше подарил, когато беше в болницата. Когато остаряла, тя искала да разбере повече за случилото се в онзи ден, когато била на пет години и едва не загинала в пожара.

Един ден преди две години Джоузи търси собственото си име в Гугъл и вижда трогателната снимка на нея и Питър. Още щом го видя, тя разбра, че трябва да се свърже с човека, който спаси живота й като дете. Тя намери Петър във Фейсбук и започна да му пише.

Между Жози и вече пенсионирания полицай се завързва приятелство. Те се срещат и обядват заедно и Джоси им казва, че вижда Петър като свой ангел-пазител.

– Почти умрях, но получих нов шанс в живота“, казва тя пред вестник Courant и продължава:

– И това беше благодарение на Петър и всички останали, които бяха там и помогнаха този ден“.

Тази седмица Джоузи завърши държавния университет в Източен Кънектикът и Питър беше там, за да я поздрави. Вече се навършиха 18 години, откакто той спаси живота й и Джоси нямаше да е тук днес, ако не беше той.

Бях много трогнат от тази история. Питър е казвал в интервюта, че само е вършил работата си, когато е спасил Джоузи, и че не заслужава повече уважение от други полицаи и пожарникари, които спасяват хора всеки ден. Но за Джоси той винаги ще бъде най-големият герой на света.