Подарих 8 от най-хубавите си години на един недорасъл глупак, чийто смисъл на съществуването е да спи с чужда жена:

С Пламен имахме връзка 7 години. Той беше женен, аз – със сериозно гадже, в което виждах бъдещия си съпруг. Затова не смятам да се оправдавам, че съм се намесила в неговия живот с цел да разбия семейството му. Напротив – той нахлу в моя и разпердушини душевния ми мир. В продължение на 3 месеца лъжех годеника си Иван, измислях причини, за да се видя с Пламен и да се любим до самозабрава. Не аз, а той постави въпроса за развода си. Което пък ми даде смелост да заявя на Иван, че се разделяме.

Странно, в момента, докато пиша, цялата настръхнах. С няколко думи затворих страница от живота си и сложих черта на човек, когото само месеци преди това считах за най-близък и дори бях убедена, че го обичам. Но тогава беше мъчително и унизително. Иван ме гледаше с помътнели от болка очи и повтаряше: „Защо ми причиняваш това, защо? С какво те разочаровах, какво не ти угодих, къде сгреших…?“

Как можех да му обясня, че няма никаква вина, че е добър и честен човек, способен да направи много жени щастливи. Просто Пламен беше класа. Притежаваше магнетизъм, на който бе невъзможно да се устои. На всичко отгоре и виртуозен любовник. До срещата ми с него не предполагах, че сексът може да играе такава важна роля в отношенията между мъжа и жената. Да те прави зависим от партньора, да те кара да прощаваш недостатъците му от страх, че може да те накаже, като те лиши от дозата наркотик, а ти си в абстиненция…

Малко преди Пламен да се се срещне с адвоката си, майка му падна лошо и си счупи таза. След сложната операция я прибраха в дома им, а съпругата му се зае с възстановяването на свекърва си. Мина година, докато проходи, и когато заговориха, че вече може сама да се оправя и е време да я върнат в гарсониерата й, старицата получи тежък инсулт. Цялата й лява страна се парализира, загуби и говора си.

И отново легна на плещите на снаха си. Лекарите не й даваха много живот, но сърцето на старицата се оказа много здраво и тя изкара на легло и в инвалидния стол цели 5 години. На няколко пъти я чакаха да предаде Богу дух, но за изненада на всички, и най-вече на докторите, тя направо възкръсваше, макар и като жив труп.

В тази ситуация изобщо не можеше да мислим за развод, самата аз не бих го допуснала. Пламен беше повече от сигурен, че ако преместим майка му в моя дом в това състояние, направо ще я убием. Това обаче не му пречеше да се виждаме редовно и дори да остава при мен за цяла нощ.

Няколко месеца след като женицата почина, Пламен подаде молба за развод. И двамата се изненадахме, че не срещна съпротива от страна на съпругата си. Оказа се, че тя е знаела за връзката ни, дори му заявила, че също си има приятел, за когото смята да се омъжва. Може и нарочно да го е казала, за да си спести унижението, а може и да е било истина, но за мен това нямаше значение, дори ме устройваше.

Винаги съм се плашила от скандалите, а така се скъсяваше времето до заветния миг, в който с Пламен най-сетне щяхме да узаконим връзката си. Скоро след като излезе съдебното решение, направихме страхотна сватба. Поканихме 40 души общи приятели, роднините бяха предимно от моя страна. Аз – в бяла дантелена рокля и було с 5-метров воал, а Пламен – в смокинг. Най-сетне момичешката ми мечта се сбъдна и аз се почувствах на върха на щастието.

Една година бе достатъчна, за да разбера, че нещо между нас не е наред. Започнах за откривам черти в характера на Пламен, които дотогава сякаш не бях забелязала. Усещах как губя почва под краката си и повишавам тон за дребни неща, но те бяха следствие от видимото равнодушие на съпруга ми към мен. Копнеех за дете, а той се разсейваше, че още не му било времето. Исках открито да излизаме по заведения, на кино и театър, а той започна все по-често да закъснява или да ходи в командировки. Виждах как театърът, който с него разигравахме години наред се повтаря, само че вече ролята на главната героиня ми бе отнета.

Една вечер не издържах и гледайки го право в очите, го помолих да ми каже истината: какво се случва между нас. Тогава чух най-страшното признание, което женските уши могат да понесат. Скоро след сватбата разбрал, че отново е допуснал грешка. Не бил мъж за семеен живот, бракът го отегчавал, дори понижавал потентността му.

Докато сме били гаджета, ме виждал с други очи. Мисълта, че чука чуждо, поддържал адреналина му на ниво. Тогава се чувствал във форма, а не по домашни пантофи, с вестник във фотьойла или пред телевизора. А със следващите думи направо ме уби. От месеци насам си имал любовница, която му действала като физиотерапия. Нищо сериозно, просто за релакс. Каза, че искрено се надява да се разведем без скандали, защото от това никой няма полза. И, за да не ми даде възможност да реагирам, се облече и заяви, че отива да прекара нощта при нея.

Не знам дали ще ми повярвате, но наред с болката от обидата почувствах и някакво облекчение. Мисъл като мълния проряза съзнанието ми: не съм подозирала, че 8 от най-хубавите си години съм подарила на един недорасъл глупак, чийто смисъл на съществуването е да чука чужда жена. Сега, вече на 32, се опитвам да подредя живота си, без да летя в облаците. Нямам време за губене, искам да имам дете, дори две. Надявам се да открия точния човек – нормален, земен мъж, който не се страхува от обвързване чрез брачен подпис. Обнадеждена съм, защото винаги когато си го помисля, чувам сърцето ми да шепне: не е късно, все още не е…

(P. S.: Ако тази моя мечта се осъществи, ще ви пиша. Обещавам ви!)

Райна

източник