Пет култа на соца: Каквото хубаво имаме, е построено по времето на Тодор Живков

От известно време е модерно да се говори за социализма. Някои страдат по него, други го обругават.

За мнозина това бяха щастливи години, представяни умилително със спомени за първомайската лютеница „Хорце“, шпековия салам, увит в амбалажна хартия, нектара в бирени бутилки, картите за почивка от завода и детските лагери, дъвката „Идеал“ и пр., съобщава вестник „Ретро“Ето пет непреходни символа на онова време:

Националният дворец на културата

Мастодонтът Национален дворец на културата продължава да краси столицата ни. НДК е най-големият технологически напреднал център за провеждане на конференции, изложби и специални събития в Югоизточна Европа.

Истината е, че така е и до днес и няма построен по-голям и модерен. С пълно основание можем да кажем, че каквото хубаво имаме, то е построено при социализма, по времето на Тодор Живков.

НДК има осем етажа и три подземни нива. Идеята за създаването му е на Людмила Живкова. Построен е върху площ от 18 300 кв. м и има обем 576 800 куб. метра.

НДК е изграден за по-малко от 4 години, въпреки че по нормативни данни е трябвало да се построи за 12. Открит е през март 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава.

Панелните блокове

И до днес българите масово живеят в панелни блокове – типичен символ на социализма. Комшийката отдолу прави запръжка с лук, съседът отляво работи с бормашината, Иванови от горния етаж си вдигат скандал, а детето в банята от първия етаж се скъсва да плаче – това е действителността в панелния блок и до днес. Но тогава бяхме по-задружни и можехме да си поискаме чаша захар от комшийката. Днес обитателите на блокове дори не се познават.

Първата панелка у нас е построена в София през 1958 г. в кв. „Kрасна поляна“. И днес във всеки град има поне два квартала с бетонни постройки, които са с население колкото едно село.

“Мъжът и жената. Интимно”

По времето на соца нямаше дом в България, в чиято библиотека да не присъства култовата книга на Зигфрид Шнабл „Мъжът и жената. Интимно“. Макар да бе сложена на по-горна лавица в секцията и замаскирана, за да не я види детето.

Това беше библията на сексуалното възпитание и образование в онези години. Сега на младите може да им е смешно, но в ония години имаше някакъв морал и приличие.

Детски ясли и кухня
Конфитюр, подсладен чай и шпеков салам, лигавниците с избродираните на тях инициали на имената на детето и групата му в съответната ясла – това е споменът за времето, когато в яслите и градините можеха да влязат безпроблемно всички деца. А не като сега родителите да си късат нервите, да чакат ред и да се подчиняват на безумни правила като точковата система. В детската кухня храните бяха здравословни и чисти и майките всеки ден ходеха да пълнят буркани за децата си.

Кренвиршите
Кренвиршите при социализма бяха ежедневие в менюто, тъй като изборът в магазина се ограничаваше с шпеков и хамбургски салам „кучешка радост“, а луканка можеше да се вземе рядко или с връзки. Разликата между тогава и сега обаче е, че едновремешните кренвирши бяха от месо. Сега са от сланина и още кой знае какво.

.

.

.

.

bgnewscom