Отначало изпитвах угризения на съвестта, но колкото повече се влюбвах в него, толкова по-слабо съвестта ми говореше:

Бракът ми продължи близо 11 години. На пръв поглед животът ми изглеждаше чудесен: две деца, апартамент, кола. Съпругът ми ме обичаше, децата -също. Ако имах нужда от помощ, мъжът ми винаги се отзоваваше с готовност. Какво повече може да иска една жена? Проблемът беше там, че аз така и не успях да го обикна истински. Уважавах го, че се грижи за нас, но нищо повече. И тогава се влюбих в мъж с няколко години по-млад от мен. Със Светлин се запознахме случайно на парти, което организираше моя близка. Харесах го моментално. На раздяла той ми остави телефонния си номер и небрежно каза: “ Обади ми се, ако искаш.“. Обадих му се. Така започна моят двойствен живот.

Отначало изпитвах угризения на съвестта, но колкото повече се влюбвах в него, толкова по-слабо съвестта ми говореше. Срещахме се в апартамента му, понякога се разхождахме вечер в парка или ходехме на кафе в друг град. Стараехме се никой от близките ни да не разбира за тайната ни авантюра. Мъжът ми забеляза промяната ми и веднъж ми подхвърли, че съм станала друг човек. Отговорих му, че се обличам модерно, за да направя добро впечатление на взискателните клиенти, които посещават офиса ни. Така измина половин година. Разкъсвах се между семейството ми и любовника.

Бракът ми се влоши дотолкова, че вече не можех да понасям мъжа си. А той полагаше много усилия, за да ме задържи до себе си: правеше ми скъпи подаръци, организираше луксозни екскурзии. Напразно. Имах една – единствена страст – любовникът ми.

Един ден не издържах и признах на съпруга си, че съм влюбена в друг. Буквално за секунди мъжът ми рухна пред очите ми. После се съвзе, погледна ме и тихо каза: “ Върви си!“. Точно това очаквах. Събрах си багажа и без да помисля за децата, обърнах гръб на дом и семейство. Но когато Светлин ме видя с куфарите пред вратата, устата му увисна от изненада. С някаква ярост в гласа, любовникът ми заяви: “ Виж какво, скъпа. Беше ми удобно да се срещам с теб.

Ти си омъжена жена – без задължения, без изисквания. Защо напусна мъжа си? Върни се. Ако искаш, ще продължим да се срещаме, както винаги – без ангажименти. На теб ще ти е добре, на мен -също“. Той се ухили и затвори вратата. Тръгнах си като пребито куче. Илюзиите ми рухнаха с гръм и трясък. Загубих семейството си, предадох не само съпруга си, а и децата. Не знам как да им поискам прошка. Сега живея при приятелка. Всеки ден плача. Късно осъзнах, че съпругът ми е единственият човек, който някога ме е обичал.

източник